Успех в извънредна ситуация

Успех в извънредна ситуация

Въпреки коронакризата средните продажби на водещите компании в металургичния сектор се повишават

Mеталургичната индустрия в България започна зелен преход още преди две десетилетия. И до днес продължава внедряването на високотехнологични и нисковъглеродни технологии. Поради експортната насоченост на продукцията водещ фактор в инвестиционните програми и проекти е постигане на конкурентоспособност, основана на суровинна и енергийна ефективност, дигитализация и автоматизация на процесите, безопасна работна среда, опазване на природата. Инвестициите в сектора металургия от преструктурирането след 2000 г, надхвърлят 5 млрд. лева, а в основните предприятия са вложени от 500 млн. лв. до над 1 млрд. лв. за нови проекти и технологично обновление.

Резултатите в сектора

Въпреки кризата и през 2020 г. инвестициите в бранша са повече от 150 млн. лв., показва последният доклад на Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ). Около 120 млн. лв. са в цветната металургия. По-детайлен поглед показва, че от тях 45 млн. лв. са вложени в обработката на алуминий, над 30 млн. лв. в оловно-цинковите производства и 45 млн. лв. в предприятията за добив и обработка на мед. България е на шесто място от страните на ЕС (27) по приходи от продажби на цветни метали. Принос за този резултат имат както производителите на първични блокови метали – мед, цинк и олово, така и тези за обработката на мед, цинк, алуминий и техните сплави до прокатни продукти и изделия с висока добавена стойност.

Шанс за индустрията

Нисковъглеродната икономика и зелената енергия са добра възможност за металургичната индустрия да запази своята значимост. Не само в националната икономика те дават шанс на България да остане фактор в производството на цветни, редки и благородни метали в рамките на ЕС. Да допринесе за осъществяване на климатичния преход и за суровинна независимост на Европа. По оценка на световни анализатори потреблението на метали ще нарасне в близките години до:

- 200% за вятърните турбини

- 300% в слънчевите панели

- над 500% в акумулиращи енергията батерии.

Рязко се увеличава търсенето на благородни, редки и редкоземни метали за предстоящата дигитализация и технологична трансформация. България има потенциал и капацитет да върви по този път на развитие.

Кризата и бъдещото развитие

Въпреки настъпилата в целия свят пандемия и редица ограничения в икономиката металургичният сектор през 2020 г. отчита по-добри показатели спрямо предходната. Производството на цветни метали и продукти от тях отчита ръст и за отделните производства достига:

- 108,1% и 108,5% анодна и електролитна мед

- 101,4% цинк

- 103,6% олово

- 104,1% прокат от мед и месинг

- 105,0% алуминиев прокат.

Черната металургия в България и в цяла Европа е по-силно засегната. Бяха спрени важни производства по веригите на преработка, като автомобилостроене, транспорт, строителство. Негативно влияние оказаха и въведените от САЩ защитни мерки по вноса на стомана.

Металите са борсова стока, а металургията е експортен сектор. Повече от 75% от продукцията се изнасят от България, като над 50% от нея са за ЕС. По страни голям е износът за Германия, Румъния, Турция. През 2020 г. са изнесени 760 хил. тона продукти на черната металургия и над 650 хил. тона на цветната металургия на стойност 8 млрд. лв., което е 15% от стоковия износ. Развитието и постигнатите резултати дават основание за стабилно бъдеще.

Предприятията вече направиха своите първи стъпки за преминаване към нисковъглеродна икономика. Високотехнологичните процеси за добив на първични метали рязко намалиха въглеродните емисии и потреблението на външни горива. България има потенциал да бъде фактор в производството на основни и стратегически метали, необходими за постигане на въглероден неутралитет и дигитална трансформация на Европа, този потенциал трябва да бъде използван.

Политими Паунова, изпълнителен директор на БАМИ. Текстът е от новия брой на сп. Мениджър, който е на пазара

****

Предстоящи изпитания пред сектора

[[{"fid":"383138","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"1":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":419,"width":801,"class":"media-element file-default","data-delta":"1"}}]]

Антон Петров, председател на Българската асоциация на металургичната индустрия

Безспорни са успехите на металургичната индустрия и нейното водещо място в българската икономика и износа. Тя създава и над 14 хил. устойчиви работни места за пряко заетия персонал и още над 50 хил. в допълнителни дейности. Предвид доброто заплащане и многото придобивки секторът става и социалнозначим за страната.

Въпреки добрите резултати и големите инвестиции не съм оптимист за по-дългосрочното бъдеще. Настоящите европейски политики в областта на климата, енергетиката и опазването на околната среда изправят европейските и в частност българските производители пред изисквания, неприлагани в други райони на света. Оказваме се изправени пред парадокс – въпреки че производството е в пъти по-екологично, ефективно и с нисък въглероден отпечатък, производителите понасят разходи, които изключително намаляват тяхната конкурентоспособност спрямо производители от трети страни.

За да компенсират тези разходи, европейските държави отдавна прилагат позволени схеми за държавна помощ в контекста на схемата за търговия с емисии за индиректни разходи за СО2 в цената на електроенергията и за ръста в цените на електрическата енергия от ВЕИ. Тези възможности нашата държава не прилага. Това създава неравнопоставеност между бизнеса в различните страни и липсата на адекватна защита от страна на нашата държава разколебава новите инвеститори. Тези, които работят, също нямат основание да продължат своите инвестиции и вече има отложени във времето проекти. Пример за липса на адекватни и отговарящи на европейската практика действия са днешните проблеми с цените на тока и забавените решения за тяхното преодоляване.

България е една от страните с голям потенциал за развитие на металургията и базовите индустрии, който може да загубим. Всички трябва да обединим усилия това да не се случи.

Текстът е от новия брой на "Мениджър", който е на пазара

Ключови думи

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ