Конвенционалната икономическа теория неизменно стига до мърт ва точка, когато стане въпрос за работните места. Проблемът може - да се проследи в историята на икономическата наука чак до Адам Смит, според когото потребителите, а не работниците определят посоката на икономиката. Според него благосъстоянието зависи не от това как или какво произвеждаме, а дали ще можем да потребяваме предпочитаните от нас стоки и услуги. Оттогава съвременната икономическа наука узаконява този подход чрез представяне на индивидуалното благосъстояние като функция на предпочитанията, определени спрямо потребителския пакет на индивида. В този контекст „полезността“ ни се максимизира чрез избора на стоки и услуги, които отговарят в най-висока степен на предпочитанията ни. И макар всеки потребител да е също и работник под една или друга форма, работните места са само имплицитна част от уравнението – те влизат в сметката само чрез дохода, който осигуряват, като определят колко пари ще имаме на разположение, за да ги похарчим за стоките и услугите от потребителския си пакет.

Морален контекст

Последствията от характера и съдбата на работното ни място обаче далеч надхвърлят границите на бюджетирането. Работата е източник на лично достойнство и социално признание. Тя ни помага да определим кои сме, как допринасяме за обществото, както и дали заслужаваме уважението на същото това общество. Работните места имат огромно значение, защото хората, които ги губят, са склонни да изпитват значим и траен спад на чувството си за удовлетворение от живота. Паричният еквивалент на такива сривове обикновено е кратно на дохода на дадено лице, което обстоятелство на свой ред прави компенсацията чрез държавни инструменти (като например застраховка за безработица) практически недостатъчна.

В по-широк план можем да мислим за работните места като за цимента на социалния живот. Когато средната класа започне да губи достъп до достойни работни места – в резултат на процесите на автоматизация, търговските политики или нуждата от строги икономии, – последиците не са само пряко икономически, но и много по-широкообхватни – социални и политически. На този фон обикновено престъпността нараства, семействата се разпадат, нивата на зависимости и самоубийства се увеличават, расте и подкрепата за авторитаризма. Когато икономистите и политиците мислят за социална справедливост, те обикновено се съсредоточават върху по-разнообразното „разпределение“, т.е. кой какво получава.

Според политическия философ Майкъл Дж. Сандел обаче по-важна е „приносната справедливост“, която се отнася до възможностите за придобиване на социално уважение, което е функция от добрите работни места и приноса ни за „производството на това, от което другите се нуждаят и което ценят“. И макар да разсъждаваме най-често по тези въпроси в развитите икономики, те са също толкова важни и за развиващите се страни. В една богата страна доброто работно място е онова, което ни позволява да се стремим към жизнения стандарт на средната класа и на което се зачитат основните ни трудови права като безопасни условия на труд, право на колективно договаряне и законови мерки срещу произволно уволнение. В една бедна страна добрата работа обикновено е тази, която просто осигурява по-висок жизнен стандарт в сравнение например с непродуктивното и мъчително препитание чрез селскостопанските дейности или несигурността на неформалния сектор.

Прегрупиране на силите

Всъщност процесът на преход на работниците от лоши към по-добри работни места обхваща целия механизъм на структурната промяна, който движи икономическото развитие. Бързият и устойчив механизъм за отключване на този процес е от решаващо значение, а в исторически план основният двигател е била индустриализацията. Проблемът днес е, че производствените индустрии вече не осигуряват толкова много работни места като преди. Комбинация от фактори – най-вече повишената интензивност на изискваните умения и капитали, нужни за съвременните производствени методи, както и ожесточената международна конкуренция за участие в глобалните вериги за създаване на стойност – силно затруднява усилията за подкрепа на заетостта в официалното производство на развиващите се икономики. Дори страни със силна индустрия – и не на последно място Китай – регистрират спад на заетостта в производството като дял от общата заетост. Неизбежната последица от тези тенденции е, че по-голямата част от добрите работни места ще трябва да бъдат създадени в сектора на услугите – както в развиващите се, така и в развитите страни. Тъй като повечето услуги в развиващите се страни обаче са силно непродуктивни и неформални, промяната ще ги изправи пред сериозни предизвикателства. По-лошото в случая е, че правителствата не са свикнали да мислят за сектора на услугите като за двигател на растежа. Политиките за подкрепа на растежа – независимо дали за научноизследователска и развойна дейност, управление, регулиране, или за индустриални политики – обикновено са насочени към големите производствени компании, които се конкурират на световните пазари.

Сложно, но не и невъзможно

Колкото и трудно да е, правителствата трябва да се научат да повишават производителността и заетостта, при това едновременно, в трудоемкия сектор на услугите. Това означава да въведат мерки, които вече са в сила при „модерната индустриална политика“ – и по силата на които държавата в замяна на създаване на работни места се ангажира с близко трайно сътрудничество с компаниите, за да премахне пречките пред разширяване на дейността им.

По света вече има няколко примера за този модел. Например партньорството на индийския щат Харяна, започнало през 2018 г., с услугите за превоз Ola и Uber. Това публично-частно партньорство има за цел да увеличи заетостта сред младите хора, като улесни фирмите да наемат шофьори – и се основава на ясни параметри за ползите и на двете страни. Харяна облекчи регулациите, които възпрепятстваха растежа на превозните услуги, сподели с фирмите информацията за безработни младежи от щатските регистри и организира специални кариерни форуми за подбор на кадри за компаниите, които от своя страна поеха („меки“) ангажименти да наемат значителен брой млади хора. Споразумението е динамично. Когато осигурим условията за адаптация към променящите се обстоятелства, всъщност градим взаимно доверие, без да обвързваме фирмите със строги условия. За по-малко от година партньорството създаде повече от 44 000 нови работни места за младежите в Харяна.

Разбира се, в сектора на услугите влизат различни дейности, а компаниите са много разнородни и като размер, и като форма на организация на дейността си. Всяка реалистична програма за разширяване на продуктивната заетост при услугите ще трябва да се съобразява с тези реалности, като се насочи към онези компании и подсектори, в които е по-вероятно да постигне успех. Ще трябва да се експериментира, а местните власти – общините и поднационалните органи – често ще бъдат в по-добра позиция от националните институции да изпълняват пилотни програми. В крайна сметка както икономическият растеж, така и социалната справедливост изискват подход към развитието, който да е ориентиран към трудовия пазар.

Икономическият растеж е възможен само ако работниците се насочат към по-добри и по-продуктивни работни места, но социалната справедливост изисква да се подобрят перспективите за заетост на работниците, които са в дъното на класацията по доходи. Само при такъв развой увеличаващата се средна класа на свой ред ще подкрепи ръста на вътрешното търсене и ще създаде работни места в сектора на услугите.

Един модел, базиран на услуги, едва ли ще може да роди икономическо чудо, сравнимо с това на експортно ориентираната индустриализация от миналото. Но все пак може да ни осигури по-качествен растеж, с много по-голямо и ефективно социално включване и разширяваща се средна класа.

Дани Родрик е професор по международна политическа икономия в Училището „Джон Ф. Кенеди“ към Университета „Харвард“ и президент на Международната икономическа асоциация. Автор е на „Откровено за търговията: идеи за разумна световна икономика“ (Straight Talk on Trade: Ideas for a Sane World Economy), издадена от Princeton University Press през 2017 г.