България продължава да е догонваща икономика. По първоначални данни за 2022 г. брутният вътрешен продукт на човек от населението по паритет на покупателна способност в страната достига 59% от средните нива за Европейския съюз. Това е сравнението, което най-точно описва процеса на догонване на средноевропейските доходи и стандарт на живот, тъй като отчита и различията в цените между отделните държави. През последните три години въпреки връхлитащите кризи от различен характер и продължителната политическа нестабилност догонваме с по 2 пр. пункта на година. Когато официално се отчетат и данните от преброяването на населението в страната и показателят съответно се ревизира надолу, ще прескочи границата от 60%. При всички условности на данните в дълъг период тази граница най-вероятно е и историческият максимум за страната.

БВП на човек от населението в стандарти на покупателна способност (България като % от ЕС). Източник: Евростат 

Достигането на границата от 60% е следствие от две поредни десетилетия на устойчив растеж на българската икономика, през които този показател почти неизменно се подобрява. Постепенното догонване отразява процесите на трансформация на икономиката, в т.ч. модернизацията на редица сектори начело с индустрията и търговията, развитието на услугите и бума в дигиталната сфера. Голямото предизвикателство пред страната е дали ще постигнем и трето десетилетие на растеж и догонване без значителни макроикономически сътресения. Това вече би ни приближило до границата от 70%, при която определенията „най-бедна“ или „изоставаща“ страна губят почва.

Устойчив характер

На фона на политическа нестабилност и поредица от кризи българската икономика демонстрира устойчивост през последните години. По време на пандемията текстилната промишленост се озова в позиция на печеливша от производството на маски и защитни облекла. Дигиталният сектор също се справи добре през годината на пандемията и създаде нови работни места въпреки локдауните. Войната даде импулс на оръжейния сектор, който отчете сериозен растеж на приходите ипечалбите въпреки всички спорове за механизма на участие на страната във въоръжението на Украйна.

Сътресенията в доставките на храни и ключови суровини – напр. на слънчогледово олио – от Русия и Украйна създадоха ниша на глобалния пазар, която български преработватели запълниха успешно, генерирайки рекордни приходи. Енергийната криза и високата цена на тока пък бяха черешката на тортата, като в българската енергетика се формираха невиждани печалби. Част от тези примери имат силно епизодичен характер и вече са в миналото, но все пак показват един различен облик на родната икономика.

Двигатели на подема

Няколко са широките сектори, които заслужават особено внимание и могат да бъдат поставени в основата на подема на българската икономика през последните две десетилетия. Начело е индустрията с фокус върху преработващата промишленост и големите енергийни и добивни предприятия. След това са класическите услуги, които са огледало на икономически процеси – начело с търговията, но също така транспорта и туризма. Все по-голяма дял заема и дигиталният сектор, който е доминиран от информационните и комуникационните технологии. През 2022 г. брутните трудови доходи на наетите лица в страната достигат 48 млрд. лв.

Преработващата промишленост, търговията и информационните технологии са трите сектора, които носят най-голяма част от трудовите доходи в родната икономика. Във всеки от тези сектори се формират между 6,5 и 8,5 млрд. лв. брутни трудови доходи на работещите. Общо в трите сектора са заети близо 1 млн. души (42% от всички наети в икономиката) и се формират близо 22 млрд. лв. трудови доходи (45% от всички трудови доходи в икономиката). Макар и много различни, процесите в трите сектора също ясно описват промяната в българската икономика.

Брутни трудови договори на наетите лица по сектори (млн.лв. 2022 г.) Източник: Евростат 

Индустрията

продължава да се модернизира въпреки множеството кризи през последните няколко години – пандемия и последвала рецесия, политическа нестабилност, война и високи цени на енергията. Броят на хората, които са заети в преработващата промишленост, не нараства през последните 10 години, напротив – от ниво от около 500 хил. наети в навечерието на пандемията броят се свива до 460 – 470 хил. наети през последните две години. Трансформацията обаче е в рамките на тези близо половин милион работници, като се наблюдава постоянен тренд на насочване на наетите към капиталоемки сектори, които се отличават с по-висока добавена стойност и много по-добри условия на труд. Секторите, които са интегрирани в световните вериги на доставки и произвеждат инвестиционни или междинни продукти, привличат работна сила. Предизвикателство пред родната индустрия са все още недостатъчно високите нива на инвестиции и донякъде слабият приток на чужди капитали през последните години.

Все още не виждаме знакови глобални лидери, дефиниращи световни трендове чрез иновации и нови продукти, да стъпват на българска почва. Това са стратегически инвеститори от такъв характер, че да създават трансформиращ ефект, или казано по-просто – компания, която моментално да попадне в Топ 10 на класацията за най-голямо предприятие в страната и потенциално да осмисли бранда на страната като инвестиционна дестинация. Върховенство на закона, по-добра бизнес среда, развитие на възможностите за инвестиции в индустриалните зони и по-активна политика за привличане на инвеститори са ключови за по-успешното позициониране на страната на световния пазар.

Дигиталната икономика 

си остава основен двигател на растежа. Това е секторът с най-висока добавена стойност на един нает и най-високи възнаграждения, съответно с най-голям потенциал за привличане на таланти. Броят на наетите в сферата на информационните и комуникационните технологии вече надвишава 120 хил. души. Дигиталната икономика е силно концентрирана в столицата, но вече дава сериозен отпечатък и в другите големи центрове – начело с Пловдив и Варна. Големият въпрос пред дигиталния сектор е дали иновациите няма да го обърнат надолу с главата.

Потенциално навлизането на изкуствения интелект може да направи сектора много по-ефективен и съответно нуждата от кадри за множество дейности да се свие. Дигиталният сектор се отличава силно от останалите сектори на икономика – например по ниво на заплащане, и съответно бързият преход на работна сила, дори и образована, от дигитални компании към други сектори би създал проблеми и загуба на доход. На теория иновациите не разрушават стойност, а я създават, но бързите скокове в технологиите могат да предизвикат временни главоболия за работната сила. Тук е важно България да поддържа конкурентните си предимства и да подкрепя прехода към продуктови компании, които дават по-голяма добавена стойност и са гъвкави, да се ориентират в един нов свят.

Търговията

както и транспортът и туризмът се радват на видимо оживление след пандемията. Търговията по-специално премина успешно през пандемията, а транспортът и туризмът успяха сравнително бързо да се върнат към предпандемичните си нива. Търговията на дребно продължава да доминира пазара на труда в сферата на услугите, като навлизането на модерната търговия е тренд от последните повече от 10 години, който заслужава внимание. В търговията на дребно ясно се вижда ефектът от притока на чужди капитали, които способстват за модернизацията на сектора.

За последните 10 години чуждите капитали в търговията на дребно са нараснали близо три пъти – от 500 – 600 млн. евро през 2011 – 2012 г. до 1,5 млрд. лв. към края на 2021 г. Първата половина на този период е под знака на бурното разрастване на големите хранителни вериги, а вторият се характеризира с навлизането на чужди капитали в най-различни специализирани магазини. На практика почти всички форми на търговия на дребно са засегнати от навлизането на модела на модерна търговия. А той води след себе си повече инвестиции, в т.ч. приток на чужди капитали, по-добри условия на труд и по-високи заплати, както и потенциал за развитие и реализация на чужди пазари на българските доставчици.