Ежедневието ни е все още заето с работни ангажименти, но сигурен съм, в главата на много от нас се оформя една мечтана картина – тихо плискащи се вълни или прохлада на борова гора, хамак и дълбока сянка. За да е завършена тази картина, ви предлагам идеалното допълнение към нея – книга. Е, и студено питие, но то се подразбира.

За да бъде плавен преходът от стреса на първото финансово полугодие и дедлайните, ви препоръчвам да започнем с новото издание на едно страхотно изследване. Изпълнената с хумор и ирония, но дълбока и искрена книга на Джеръми Паксман „Политическото животно (анатомичен анализ)“, издателство „Еднорог“. Ако сте чели която и да е книга на Паксман, познавате неговия стил и възможностите му да говори за важните неща през призмата на смешното и иронията. Мога да сравня Паксман с Алеко Константинов в областта на народопсихологията и политическия фейлетон, но без бай Ганьо в него. Психологическият, философски, почти хирургически разрез в тази дисекция на една класа, от която зависят и обществото, и икономиката, и бизнесът, и всеки един от нас, ни позволяват да гледаме на нейните представители по един съвсем различен, но много здравословен начин – и с ирония, и със съжаление. И отваря очите ни за страшно много неща.

Продължаваме с едно мистериозно пътуване в света на икономическия и корпоративния шпионаж – романа на Ашли Елтън „Първата лъжа печели“, издателство „Ера“. В този трилър, достигнал върха на класациите за продажби на „Амазон“ и „Ню Йорк Таймс“, една блестяща млада дама се занимава с корпоративен шпионаж и събиране на компромати за контрол над политически и бизнес фигури, като служи на всесилна и тайнствена организация на „дълбоката“ държава. Връзката с политическото и медийното ежедневие е абсолютно прозрачна – живеем във времена, в които, който първи излъже, и то колкото се може по-абсурдно, всичко след това губи смисъла си – дори и сто истини. В една от поредните си мисии под поредната си чужда самоличност тя обаче се сблъсква със... самата себе си. Какво ще последва, ще прочетете на страниците на този брилянтен трилър.

Вдигаме летвата с роман на един от най-големите писатели на XXI век, който, за съжаление, ни напусна наскоро, Пол Остър, и неговия „Сънсет парк“, издателство „Колибри“. Винаги когато четем Остър, попиваме неговата любов към Ню Йорк, града, превърнал се в почти главен герой на неговите романи. Още от „Нюйоркска трилогия“ през „Бруклински безумства“ и сега до „Сънсет парк“ това преплитане на градската среда и човешките съдби ни прави истински жители на сътворените от Остър светове. Съдбите на неговите персонажи – актриса, фотограф, издател, – всеки от тях, борещ се с чувство на вина, погубен живот, финансов или творчески крах, са преплетени със съдбата на съвременна Америка, невъзможните избори, успехите и паденията, бедността, засягаща най-уязвимите групи като студенти и имигранти, недоверието към политически движения, разединяването на обществото, породено от липсата на идеал и обща кауза, усещането за изчерпаност, комерсиализацията на изкуството. Една книга за човешкото и човечността през погледа на един блестящ и чувствителен като оголен нерв писател.

Преди малко повече от месец ни напусна и друг голям писател – Алек Попов. Неговите романи и разкази са истинско съкровище и богатство за всяка национална литература. Романите му го направиха любим писател на българите, но разказите му са световни. В последния му сборник – „Нови и избрани разкази“, издателство „Сиела“, са събрани може би най-майсторските му произведения. От гениални разкази като „Ниневия“ и „Телесни плевели“ до най-новите му, писани през последните години истински диаманти. Това е книга, която според мен трябва да присъства във всеки български дом, и когато говорим за величието на разказваческите традиции например на англоезичната литература, това е книгата, която ще ни вдъхне увереност в таланта и силата на нашата национална литература.

И накрая, но не на последно място ще ви препоръчам един роман от европейска класа, с дълбочина, стил, идеи, философия, концепции, език, теми, магически реализъм, оригиналност и невъобразимо въображение. Неслучайно още с излизането си получи наградата „Роман на годината“, а през април тази година и Специалното отличие на международното жури на Наградата за литература на Европейския съюз. Романът „Хагабула“ на Тодор П. Тодоров, издателство „Жанет 45“. Свободата и умението, с които Тодоров, професор по философия в СУ, ни води в едно магично пътешествие, съчетаващо реална история и митичност, мистика и картографиране на цялата ни позната територия, и онова философско изкачване на вълшебната планина, което всички ние извървяваме през целия си живот, правят този роман световен. Мога да изпиша още поне 10 страници за него, но е най-добре лично да опознаете тази толкова необичайна за българските котловинност и контекст творба. Тя не просто излиза извън границите на страната ни, тя излиза и извън рамките на мисленето ни, като издига българската литература до най-високите върхове на европейската и световната литературна мисъл. Прочетете я.