Основните акценти през изминаващата 2023 г. в сектор Транспорт са дигитализацията и бързото внедряване на нови продукти, базирани на блокчейн технологии и реално използване на AI за подобряване на клиентските изживявания, с цел оптимизация на процесите, запазване и привличане на нов бизнес. Все по-сериозно започна да се говори и за необходимостта от развитие на интермодалния транспорт в страната, като бяха презентирани и няколко проекта за изграждане на съответната инфраструктура. Нека обърнем внимание на предизвикателствата по видове транспорт.

Автомобилен

През 2023 г. се наблюдава известен ръст в превозените товари и извършената работа, което обаче на фона на всички останали проблеми не може да се разглежда като повод за оптимизъм по отношение на този вид транспорт у нас. Проблемът с недостига на шофьори се задълбочава, а поради все по-високото заплащане за този труд превозвачите са принудени да поддържат и високи ценови нива. Размерът на тол таксите също е определящ фактор в ценообразуването, като предоставените отстъпки от страна на правителството през август допринесоха за частично спадане на напрежението в сектора.

Въздушен

Голямото търсене на пътувания след ковид пандемията доведе до бързо възстановяване на пътническите полети и връщането в експлоатация на огромен брой пътнически самолети, което значително увеличи наличните капацитети. Това заедно с останалите на пазара товарни самолети, поръчаните нови такива и конвертираните бивши пътнически самолети доведе до намаляване на цените за въздушен транспорт и все по-засилена конкуренция между превозвачите. Влияние оказва и промяната в пазарната конюнктура, свързана със значителен ръст на предлагането при сравнително непроменено търсене, при което пазарното равновесие се установява на все по-ниски цени със съответните последствия за въздушния транспорт. Като цяло обаче през 2023 г. въздушните навла (стойността на въздушния транспорт, изчислен на база таксувано тегло) остават все още на по-високи нива от преди кризата. В същото време декарбонизацията води до значителни разходи за авиоиндустрията – алтернативните технологии и горива за сега са скъпи и труднодостъпни и разходът за нейното „позеленяване“ ще е значителен.

Воден

2022 г. беше най-силната във финансово отношение за транспортните оператори от много време насам. Вътрешната логистика, въздушните превози на товари и морските групажи се превърнаха във фокус за големите контейнерни превозвачи в желанието им да инвестират спечелените средства и да диверсифицират портфолиото си от логистични продукти, като се опитват да конкурират традиционните спедиторски организации и да затворят цикъла чрез придобиване на развити логистични компании. 2023 г. обаче и особено втората ѝ половина, се превърнаха във време на отрезвяване, тъй като глобалното забавяне на световната икономика донесе драстичен спад в търсенето и това се отрази на морските навла, които се сринаха десетократно. От силно печеливши контейнерните превозвачи се превърнаха в губещи, опитвайки се да задържат огромния спад на цените на морския транспорт, като компенсират с рационализиране на сервизи, седмици без отплавания и безуспешни опити за увеличение на ценовите нива, които в момента са под тези от 2019 г. В същото време навлизането на новия корабен тонаж, поръчан по време на пандемията, в съчетание с отслабеното търсене ще продължи да оказва натиск върху цените на морския транспорт и през 2024 г.

Железопътен

Въпреки проведената либерализация на товарния железопътен пазар през цялата година превозените товари по железница остават почти константна величина. Причините за това до голяма степен се дължат на икономическата ситуация в страната, свързана с промени в методите на производство и преминаване от масово на стандартизирани продукти към дребно партидно производство. Анализът на пазара на товарни превози показва, че делът на жп транспорта е сравнително малък, но той запазва водещите си позиции при превози на някои масови товари. Все повече компании се обръщат към интермодален транспорт в стандартни контейнери, ремаркета или танк-контейнери. Забелязва се тенденция големите морски пристанища да създават „изнесени терминали“ във вътрешността на Европа, които работят с редовни и директни жп връзки. Това не само създава големи логистични удобства, но и повишава значително конкурентоспособността и реализацията на нови възможности за търговия из цяла Европа, които допреди това се считаха за нерентабилни.

В заключение

Трудностите пред сектора през 2024 г. ще са много. Като по-важни можем да откроим очакванията за слаб икономически растеж в глобален аспект, забавения ръст на Китай, частичното прехвърляне на производства към други страни в Азия и Средния изток с по-ниски разходи за труд, географското преразглеждане на производствата и опитите за приближаване към зоните им за потребление в Европа и Америка, появата на нови бързо развиващи се пазари и др. Политическата несигурност и военните конфликти в Украйна и Израел са също сериозно предизвикателство пред логистичния бранш. Засилването на „зелените“ инициативи и внедряването на мерки за намаляване на въглеродните емисии ще доведе до увеличение на себестойността на транспорта и генерално увеличение на транспортните разходи за бизнеса.