Петролът гони 100 долара за барел, а войната с Израел допълнително изнервя пазарите. Всеизвестен факт е, че цените му се влияят силно от геополитическата нестабилност в Близкия изток. Все пак от този регион идва над една четвърт от световното производство на петрол. Ако войната на Израел срещу „Хамас“ (групировка, подкрепяна от Иран) се разшири, то това може да намали предлагането, например ако бъдат наложени нови санкции срещу Иран (един от големите производители и износители на петрол). Този вид новини обаче най-често оказват влияние в краткосрочен план. В по-дългосрочен – цената на петрола, както и на всички други стоки, зависи от баланса между търсене и предлагане. Нивото на предлагане на петрол не се определя съвсем пазарно – картелът на част от големите страни производителки влияе значително, защото страните – членки на ОПЕК (заедно с Русия, която не е член, но през последните години координира своето производство с ОПЕК), са източник на над половината от износа на суров петрол в света. Търсенето, от друга страна, е напълно пазарно – то зависи основно от темпа на икономически растеж по света, в частност на големите икономики САЩ, Китай, Япония и еврозоната.

Преди три години наблюдавахме нагледен и доста екстремен пример за това как спадът в търсенето може да предизвика рязък срив на цените. В началото на пандемията от Ковид-19 през март и април 2020 г. цената на петрола беше паднала до около 25 долара за барел и за кратко даже отиде на отрицателни нива.

Технология на пазара

Тогава големите икономики – потребителки на петрол, рязко наложиха ограничения в придвижването на хора. Това доведе до много силен и рязък спад в търсенето на горива. Петролът и нефтените продукти са относително трудни за произвеждане, превозване и съхранение. Много често технологията за вадене на петрол от земята изисква големи разходи при спиране и повторно пускане на производството. Това принуждава много производители да продължават да добиват петрол дори и когато цените паднат малко под тяхната пряка себестойност. Търговци често използват така нареченото slow steaming. Забавят скоростта на танкерите, на които е натоварен петролът, с надеждата, че докато стигнат до потребителите, цените ще са се качили с повече, отколкото са били допълнителните разходи за наем на танкерите. Често пъти тези танкери се използват просто за складиране на суров петрол. Още веднъж – идеята е, че е по-добре за производителите да продължат да вадят петрола от земята, без да прекъсват процеса, отколкото да спрат и да трябва да започват отново.

Преди да стигнем до аномалията отрицателни цени, трябва да поговорим и за един друг феномен. Наричам го „екранна търговия“ – за нас всичко вече са само кодове и цифри на екраните. По принцип повечето хора са свикнали и могат лесно да разберат търговията със стоки (кафе, жито, дори и петрол). Интуитивно е. Ако си хлебозавод, купуваш жито и го съхраняваш, докато ти потрябва, защото предлагането е сезонно (и според реколтата), а потреблението е по-скоро равномерно разпределено през годината. Внимаваш единствено за това цената, платена за житото, заедно с разходите за съхранение и за производство на хляб да не станат прекалено високи.

За повечето хора обаче търговията с акции и облигации е нещо абстрактно и трудно за разбиране. При финансовите инструменти говорим със сложни понятия като съвкупност от права – право на дивидент, на глас, на ликвидационен дял. За да направим абстракцията пълна, от много години вече акциите са само записи в електронни регистри и бази данни, човек не може дори да ги пипне на хартия. Когато купуваме акции или облигации, рядко се замисляме за това колко ще ни струва да ги държим. То струва нещо, но най-често говорим за стойности от порядъка на 0,05% от цената годишно, тоест пренебрежимо малки величини. Дали ще държим тези финансови инструменти 3 дни или 30 години, също няма голямо значение. Те не се „развалят“, не ги полазват червеи и не прогниват като житото, не се изпаряват като петрола, ако не се съхраняват правилно.

Та от тази гледна точка търговията с фючърси върху стоки е малко като светът да се е обърнал наопаки или това е каквото се случва, когато хора, свикнали да търгуват акции и облигации, започнат масово да си купуват фючърси и опции върху стоки и суровини (от тези, реалните, дето може да ги пипне човек). В наше време и двата вида активи (акциите и суровините) могат да се търгуват по един и същи начин – през екрана на електронна платформа за търговия. Човек може да запише в един списък едни под други акции на Apple, държавни ценни книжа на Полша, облигации на Deutsche Bank, фючърси върху петрола... и всичките ще изглеждат еднакви на екрана.

Опитът учи

До деня, в който фючърсите върху американския лек суров петрол (WTI) тръгнаха от около 25 долара за барел и стигнаха до -36 долара (с минус отпред). Спомням си как седях пред екрана, когато цената започна да пада рязко и си казвах: „Тук става нещо, което не разбирам, по-добре да стоя на страна“. След това цената стигна 1 долар за барел. Помислих си: „Все така нищо не разбирам, ама 1 долар! Колко още може да падне?! Може да загубя 1 долар, а ако се върне на 25 долара, ще съм изкарал несметни количества печалба“. И не се сдържах, набрах поръчка да купувам. Спаси ме единствено ограничението, наложено тогава от брокера ни за тези инструменти. На екрана се изписа, че не могат да приемат поръчката ми, защото нямам право да подавам нареждания 2 дни преди последния ден за търговия с този контракт.

Отрицателна цена за актив не се вижда често. Всъщност е толкова рядко, че човек трудно може да проумее какво точно означава това. Ако тогава бях купил един контракт от този фючърс на цена -36 долара, това щеше да означава, че някой е готов да ми плати, за да му взема стоката – 1000 барела петрол от типа West Texas Intermediate. Някой „е готов“ едва ли описва добре ситуацията на продавача – по-скоро му се налага да ми предложи да ми плати, за да го отърва.

Внимавай какво си пожелаваш

Някои фючърсни договори на падежа предвиждат финансов сетълмент. Все сложни термини, които означават нещо просто. Ако аз съм купил от вас днес 1 контракт на цена 90 долара за барел, на падежа на контракта (да речем, след месец) ще видим каква е цената и ако тя е 100 долара, вие ще ми платите разликата от 10 долара, а ако цената е паднала на 75 долара, то аз ще ви платя 15 долара. Има много правила и условности за това как точно се определя цената, спрямо която трябва да се разплатим, но като цяло всичко завършва с едно плащане на пари. Договорът върху петрол от сорта „Брент“ (сорт, който се добива основно в Северно море) предвижда финансов сетълмент на падежа. Другият активно търгуван контракт, този за сорта WTI (West Texas Intermediate, или американски лек суров петрол) обаче, предвижда реална доставка. Това означава, че ако аз съм купил от вас един контракт и на падежа на този контракт не съм го продал, а го държа, то трябва да получа реално (физически) от продавача тези 1000 барела петрол. В повечето случаи на търговия с фючърси нито купувачът иска да получи стоката реално, нито продавачът я има и иска да я достави в действителност. Затова повечето позиции в такива контракти биват затваряни преди падежа. През онзи април 2020-а обаче се оказа, че има и малко продавачи на фючърси, които реално имат петрол и искат да го доставят на някого. Те не излязоха на пазара да купуват, за да затворят позициите си. Два дни преди крайния срок всеки, купил си тези фючърси, трябваше да получи стоката си реално. Според условията на този фючърсен договор доставка можеше да се получи само в много малък брой складове (намиращи се в Cushing, Arizona), а те бързо се пълнеха заради силно свитото потребление и имаше реална опасност да няма къде да се складират съответните количества петрол. Така се стигна до отрицателни цени.

В наши дни не се очаква толкова рязък спад на потреблението. Все пак силното покачване на лихвите вероятно ще доведе до рецесии или поне до забавяне на икономическия растеж в големите икономики. Това свиване на търсенето едва ли ще се окаже толкова драматично, колкото през април 2020-а, но все пак моето очакване е, че въпреки геополитическото напрежение цените на петрола едва ли ще продължат да вървят само нагоре.