2023 г. донесе много уроци за участниците в българската предприемаческа екосистема. В началото на новата година има няколко положителни тенденции, които си заслужава да се изтъкнат. Българските предприемачи, а и политици вече ясно осъзнават три неща: 1) За успешна икономика трябва да заложим на бизнес, който не точи, а увеличава ресурса за развитие на страната. Най-общо това е бизнесът, който изнася конкурентни стоки, продукти и услуги навън и така вкарва чужди капитали в България; 2) Ако искаме да живеем в по-развита държава, и бизнесът, и гражданите трябва да се обединяват и да помагат на политиците да си свършат работата; 3) Успехът в България все повече започва да се мери не с това, колко си взел или спечелил, а с това колко си дал, помогнал или допринесъл за развитието на страната си.

От тази гледна точка изглежда, че сме

на прав път.

Секторът на индустриите с висока добавена стойност и технологиите в България продължава да расте въпреки усложнената глобалната икономическа ситуация. По данни на AIBEST секторът има 16,8% повишение на оборота спрямо миналата година и близо 6-процентен дял от БВП на България. Само през последните две години наши компании станаха еднорози, други привлякоха стратегически инвеститори като легендарния футболист Майкъл Оуен, трети обещаха на света революция в преноса на товари с дронове.

„Българската иновативна екосистема стана най-развитата и най-свързаната на Балканите. Тук все повече и по-лесно можеш да намериш кой да ти помогне със знания, време и/или капитал. Строителите на благоприятната бизнес среда нарастват, има нови менторски и акселераторски програми, обучителни формати, вече над 20 специализирани фонда за рисков капитал.“ 

Амбиции

България може не в много далечно бъдеще да се превърне в едно от най-добрите места за бизнес и предприемачество в Европа. За да стане това, трябва да доставим конкурентни инструменти и условия в ръцете на българските предприемачи от най-добрите световни практики. Успехът с дружеството с променлив капитал (ДПК), най-голямата реформа в историята на Търговския закон е огромна стъпка в тази посока. След 30 юни 2024 г. и българските предприемачи ще имат избор да стартират и управляват гъвкаво и модерно бизнеса си не само като ООД или АД, но и като ДПК.

ДПК решава 14 конкретни досегашни проблема на бизнеса с амбиции за бърз и глобален растеж: улесняват се достъпът и управлението на капитала; улеснява се достъпът до таланти с нови отношения работодател – служител и нови форми на заплащане на възнагражденията според приноса към успеха; улеснява се и правенето на бизнес с намаляването на административната тежест и отчета към държавата.

• Името на новото дружество идва от възможността промените в капитала му да се вписват в Търговския регистър само веднъж годишно, а не както беше досега, при всяка промяна, което е дълъг и тромав административен процес в тежест на динамичните стартъпи.
• С ДПК вече няма изискване и да се вписват промените при съдружниците – също тема с доста динамика, когато говорим за стартиращи компании.
• При стартиране на ДПК отпада необходимостта за откриване на набирателна сметка и доказване на първоначален капитал от 50 хил. лв. Така предприемачите ще имат повече свободни средства за бизнеса си в начална фаза. ДПК ще може да се създаде с капитал под 1 лев и този 1 лев да бъде разпределен на 100 дяла и раздаден на съдружниците и служителите. Това позволява ново разпределение на печалбата в по-късните етапи от развитието на стартъпа, което улеснява привличането на по-квалифицирани служители.
• ДПК въвежда свобода на формата на управление – предприемачът може да реши дали да е управител, или ще действа с управителен съвет. Срещите на този съвет вече няма да бъдат задължително присъствени.
• ДПК урежда законово и предаването на дялове или техният паричен размер на наследници. Досега това не беше гарантирано, а зависеше от волята на живите съдружници.
• ДПК дава възможност за структуриране на бизнеса по лична преценка чрез предварителен учредителен договор. Този договор получава реално силата на закон, по който след това дружеството се управлява.

Българската икономика обаче все още не успява да привлече големи чуждестранни инвеститори за изоставащите региони. По този въпрос са необходими държавна политика и институционална подкрепа по отношение на образованието и реформирането на Закона за насърчаване на инвестициите (ЗНИ). Това би помогнало на България да изравни изоставащите региони с Пловдив например.

„Рецептата за развитие на всяка икономика е: износ на стоки навън, внос на капитали в страната. Трябва да спрем и изтичането на най-добрите си работници в чужбина, да опитаме да върнем и привличаме такива у нас.“ 

Добре е да има промени в ЗНИ в няколко посоки. Едната е да се увеличи разрешената конкретна държавна помощ за експортно ориентираните производствени инвестиции в изоставащи региони. Да се намалят праговете и да се насърчат повече инвестиции в сектори със средна и висока добавена стойност. Като условие за държавно участие и помощ за тези инвестиции да бъде поставено изискване – технологичното производство да е в ниско развит регион и работодателят да наема хора на по-високи заплати от средната за дадената община.

Реформите в образованието, които са необходими, са комплексни и включват ефективна, а не формална квалификация на учителите и директорите; учебни програми с нова философия – за развиване на компетентности, а не наизустяване на факти, оценка на умения, а не толкова на знания; въвеждане на стандарт за качество в образованието – учителите да имат повече свобода на преподаване, но и повече отговорност за резултатите на учениците им.

Необходима е работа и за визата за дигитални номади у нас, която може да даде много предимства на страната. Важни са финализирането на механизма за насърчаване на ангелски инвестиции и на реформата в пенсионните фондове, чрез която те ще инвестират повече и по-лесно във фондове за рисков капитал.

Работим за много промени в Кодекса на труда, сред които възможността за договор с няколко работодатели; за споделяне на работното място; промени, свързани с уволнения и дисциплинарни наказания.

Цел на BESCO е увеличаване на процента чужденци, който може да бъде нает в една фирма – сега той е 20%. Вярваме, че прагът трябва да отпадне или в най-лошия случай да се повиши на 50%. Самото ограничение е морално остаряло и е от времена, когато може би е имало смисъл да пазим работни места за хората, родени в България. Днес ние нямаме почти никаква безработица и всеки сектор страда от огромна липса на кадри. Има цели бизнеси, за които няма нужните експерти в страната ни и могат да се развиват само с работна ръка отвън. Съседните държави, такива извън Европейския съюз и бившите Съветски републики са местата, от които най-често идват хора у нас, но спрямо бизнеса те може да са от всяко място по света. Все по-атрактивни са възможностите за привличане на хора от Азия.

Също така е важно премахването на тавана на заплатите на държавните служители. Това има косвен, но важен ефект върху бизнеса. Една държава се развива добре тогава, когато не политиците, а институциите си вършат работата добре. Нашите институции са структурирани по начин, който отблъсква добре квалифицираните и образовани кадри. Със сегашните ограничения на заплатите е трудно добре подготвен човек да вижда перспектива за развитие в държавна институция.

Надежди

Очакваме през 2024 г. напредъкът по теми като еврозоната и Шенген да повиши международния имидж на България пред големите инвеститори. Важно за нас е дългоочакваната политическа стабилност да се задържи, защото именно тя ще позволи гласуването на важни закони. Както вече посочихме в обща декларация с 30-те най-големи бизнес организации у нас, образованието е стратегическа тема – не по-маловажна от Шенген, еврозоната и Плана за възстановяване и устойчивост.

2023 г. беше година на уроци за предприемаческата екосистема. И може би най-важният от тях, който беше научен теоретично и затвърден чрез практика, е, че има и друг начин за решаване на проблемите пред страната ни – надпартиен, принципен и неподчинен на злободневието. Такъв, от който в крайна сметка печелим всички.