Бизнес БРОЙ /// Мениджър 09/24

Списание МЕНИДЖЪР Ви предлага 4 безплатни статии от броя — 2 / 4

ЕС vs. CO2, част поредна

Какви са предизвикателствата и възможностите пред Системата за търговия с емисии

Автор:

Павел Шейтанов, корпоративен трейдър във Vertis Environmental Finance

ЕС vs. CO2, част поредна

ЕС vs. CO2, част поредна

Какви са предизвикателствата и възможностите пред Системата за търговия с емисии

ЕС vs. CO2, част поредна
quotes

Европейският съюз е безспорен лидер в борбата с глобалното затопляне и ограничаване на парниковите газове. Един от основните инструменти за постигането на поставените амбициозни цели е Системата за търговия с емисии на ЕС (СТЕ на ЕС). Въпреки че системата функционира oт 2005 г., със започването на пилотната си фаза бизнесът и обществото ѝ обърнаха по-сериозно внимание с началото на четвъртата фаза (2020 г.), през която цените на въглеродните квоти (EUA) от около 20 EUR/ EUA достигнаха близо до 100 EUR/EUA. Това драстично увеличение се отрази сериозно на компаниите, попадащи под системата, и ги принуди да ускорят процесите по декарбонизация на своето производство, както и да оптимизират разходите си за въглеродни квоти.

Същност на Системата за търговия с емисии

СТЕ функционира на принципа cap and trade, което означава, че въглеродните емисии от всички обхванати сектори са ограничени чрез определянето на т.нар. „таван на емисиите“. В системата попадат повече от 12 000 инсталации от ЕС (вкл. Исландия, Лихтенщайн и Норвегия) от различни сектори като производството на топло- и електроенергия, енергоинтензивните отрасли (производството на метали, цимент, торове, стъкло и др.), авиацията, а от тази година вече е включено и корабоплаването. Една въглеродна квота се равнява на един тон еквивалент на CO2.

Дистрибутирането на самите квоти се случва, като годишно 43% от тях се предоставят безплатно на операторите на инсталации, а останалите 57% се предлагат на търгове по определен график. Основна част от приходите от търговете се разпределя между държавите членки. Те следва да използват средствата за подпомагане на инвестициите във възобновяема енергия, подобряване на енергийната ефективност и нисковъглеродни технологии, които да спомагат за намаляване на емисиите, а с това и на разходите на бизнеса за въглеродни квоти. Друга част от приходите се насочва за подкрепа на енергийния преход в ЕС чрез Фонда за иновации и Фонда за модернизация.

След дълго обсъждане миналата година беше постигнато споразумение относно ролята на СТЕ на ЕС като част от по-широкия пакет Fit-for-55, с което вече целта за намаляване на въглеродните емисии от секторите, попадащи в системата, се увеличи на 62% до 2030 г. спрямо нивата на емисиите от 2005 г. Това се равнява на около 57% намаление спрямо нивата от 1990 г., като по този начин се увеличава първоначалната цел въпреки енергийната криза, която претърпя Европа. Друг важен елемент от споразумението е инициативата RePowerEU, която има за цел да намали енергийната зависимост на Европа и да ускори прехода към чиста енергия. 20 млрд. евро от продажбата на въглеродни квоти ще бъдат пренасочени към финансирането на RePowerEU. Квотите ще бъдат изтеглени и предложени на пазара по-рано от предвиденото, с което временно ще се увеличи предлагането на годишна база.

Сериозното увеличение на цените на въглеродните квоти през последните няколко години е в резултат на няколко основни фактора. През 2022 г. енергийната криза и повишената геополитическа несигурност доведоха до значително затягане на пазара. В същото време неблагоприятни метеорологични условия намалиха производството на електроенергия от водноелектрически централи, което в съчетание с прекъсвания в производството на ядрена енергия (основно във Франция) доведе до задоволяване на голяма част от търсенето с производство на електроенергия от изкопаеми горива. Всичко това в комбинация със засилена спекулативна търговия повиши цените до рекордни нива.

През изминалата година средната цена на въглеродните квоти беше 83 EUR/EUA, докато тази година цените варират от около 51 до 75 EUR/EUA – с 8 до 32 EUR/EUA по-малко от средната стойност за предходната година. Този спад се дължи главно именно на увеличеното предлагане, свързано с REPowerEU, което оказва отрицателно въздействие върху цените в краткосрочен план, както и на намаляването на емисиите от електроцентралите през първата половина на тази година с малко над 15%. През 2023 г. се наблюдаваха рекорднo ниски нива на емисиите от топлоелектрическите централи, които намаляха с 24% на годишна база, докато тези от промишленото производство намаляха със 7% на годишна база. В зависимост от това колко студени ще бъдат оставащите няколко месеца от годината, съответно и колко голяма ще бъде нуждата от топло- и електроенергия, ще зависи дали тази година ще наблюдаваме нови рекордно ниски нива на годишните емисии.

Източник: ICE, Vertis Environmental Finance

Въпреки намаляващите емисии на годишна база общият открит интерес към фючърсните договори за въглеродни квоти достигна тригодишен рекорд. Влияние върху това оказва промяната в крайния срок за предаване на квотите от задължените лица към Европейската комисия, който беше изместен до края на септември (до края на април преди това), но също така и моментните спадове в цената подтикват компаниите да хеджират своите емисии за бъдещи периоди.

Политически реформи и бъдеща динамика на пазара

В перспектива се очаква няколко ключови политически промени и реформи да оформят бъдещето на СТЕ на ЕС. През 2026 г. ще започнат значителни намаления в предлагането на безплатни квоти като част от поетапното въвеждане на Механизма за корекция на въглеродните емисии на границата (CBAM). В същото време търсенето от авиацията и корабоплаването ще се увеличи, тъй като компаниите от тези сектори ще трябва да закупуват квоти за 100% от своите годишни емисии. Безплатните квоти за авиокомпаниите ще отпаднат, докато пълното включване на корабоплаването ще увеличи общото търсене от сектора до близо 90 млн. тона годишно.

Едновременно с това „таванът“ на емисиите ще бъде коригиран, като годишното предлагане ще бъде намалено еднократно с 27 млн. квоти. Очаква се тези събития да доведат до значително свиване на пазара и до 2026 г. търсенето да надхвърли предлагането. Намаляването на безплатните квоти, съчетано с преизчисляването на тавана на емисиите, ще създаде натиск за повишаване на цените на квотите. Участниците на пазара вече предвиждат тези промени, като спекулативното поведение продължава да оказва влияние върху динамиката на цените, а дългосрочната траектория сочи към повишаването им, тъй като ЕС твърдо стои зад амбициозните си цели в областта на климата. Към момента енергийният сектор все още има най-голям дял от общите емисии в системата, но до 2030 г. се очаква това да се промени и възобновяемите източници да заемат все по-голям дял в енергийния микс.

Преходът към пълна декарбонизация обаче ще продължи да представлява предизвикателство, особено за отраслите, които остават силно зависими от изкопаемите горива и чиито производствени технологии все още не позволяват нулеви емисии. СТЕ на ЕС ще продължи да бъде важен инструмент за стимулиране на зеления преход, чийто успех ще зависи от правилното балансиране на пазарните сили, политическите реформи и нагласите на инвеститорите.