Преди промените България развива производствен сектор, който представлява повече от 50% от БВП. След 1989 г. производството се свива до по-малко от 25% от БВП, докато секторът на услугите надхвърля 50%. От друга страна, гръцката икономика е предимно ориентирана към услугите. 

Научните изследвания и разработки в България са под 1% от БВП, докато в Гърция са около 1,5%. И в двете страни разходите за научноизследователска и развойна дейност са доста по-ниски от тези в ЕС (2,32%) и особено в сравнение с развити европейски страни като Австрия (3,20%), Белгия (3,48%), Швеция (3,53%) и др. 

И България, и Гърция трябва да сменят модела си на производство

Насърчаването на съвместна научноизследователска и развойна дейност между Гърция и България (и с други страни на Балканите) трябва да бъде подкрепено от сътрудничество между и изследователските и академичните центрове. Необходимото финансиране може да бъде осигурено от мултилатерални институции (например Европейската инвестиционна банка) и от Механизма за възстановяване и устойчивост. 

Научноизследователската и развойната дейност може да бъде фокусирана върху:

• Медицински изследвания;
• Рационализация на земеделското производство/Здравословна и екологична храна; 
• Исторически и културни изследвания, възползвайки се от огромните културни съкровища в двете страни;
• Корабостроене;
• Възобновяеми енергийни източници и зелен преход.

Що се отнася до енергийната политика, трябва да се подчертае, че Гръцката публична енергийна компания (PPC-DEH) пристъпи към придобивания в Румъния и е много заинтересована да инвестира в България, страна, с която е добре запозната, тъй като внася значителни количества електроенергия оттам. Групата DEH развива партньорство с германската RWE както за гръцки, така и за балкански проекти. Много от тях ще бъдат под формата на PPA (Споразумение за закупуване на електроенергия). 

Въпреки че проектът Бургас – Александруполис се провали поради геополитически фактори, енергийните връзки станаха по-силни през последните няколко години благодарение на изграждането на интерконектора Гърция – България (между Комотини и Стара Загора), който се състои от 182 км тръбопровод (първоначален капацитет 3 млрд. куб. м газ), но също и на измервателни станции, вентилни станции за природен газ, оперативен център и т.н. Освен това България получава значителни количества газ от Ревитуса. Тя има дял от 20% в изграждането на плаваща станция за втечнен природен газ близо до Александруполис. 

В сферата на туризма и недвижимите имоти забелязваме, че българите масово прекарват почивката си в Северна Гърция и на острови като Тасос, Корфу, Скиатос, Скопелос и др. През последната година преди Ковид-19 3 882 890 българи са посетили Гърция, на второ място след германците (4 026 286). България е също масово посещавана от своите съседи, през 2022 г. са отчетени 884 500 посетители от Гърция, това е трета група посетители след турци и румънци. Българите избират Гърция не само като място за почивка, но и като инвестиционна дестинация. През последните години повече от 10 хил. българи са закупили недвижими имоти предимно в Северна Гърция в райони близо до българската граница. Няколко висококачествени хотела и луксозни недвижими имота (MIRAGGIO Thermal Spa resort, Thassos Grant Hotel resort, Mount Athos resort и др.) са закупени или построени от българи в Гърция. Това заедно с цялостната тенденция в туризма и недвижимите имоти може да представлява солидна основа за гръцко-българско партньорство с благотворни ефекти освен очевидните върху екологията, инфраструктурата, зелената енергия, културата и взаимното разбирателство на двете съседни нации.

За младите поколения е особено важно да се акцентира върху значението на образователните връзки (университети, специални училища, семинари), взаимното изучаване на езика и разбирането на историческото наследство, тъй като двата народа споделят общо минало в продължение на много векове. 

История и контекст

От XIX век, когато и Гърция, и България получават своята независимост, до 50-те години на миналия век (няколко години след Втората световна война) отношенията между двете страни са напрегнати и враждебни.

През 50-те години са направени първите значителни стъпки за сближаване и сътрудничество. Подобрен е митническият режим. Подписани са споразумения, позволяващи на българите да използват пристанищата на Солун и Волос. На гърците от друга страна е разрешено да използват българските пристанища на река Дунав. Въпреки факта, че двете страни принадлежат към два противоположни военни блока, сътрудничеството и приятелските връзки нарастват.

След падането на военната диктатура в Гърция през юли 1974 г. властта е поета от консервативния лидер Константинос Караманлис. Той се оказва достатъчно смел да приеме инициативите на Тодор Живков за добросъседство и мирно съвместно бъдеще. Териториалните спорове са оставени в миналото, двамата разменят официални посещения и обсъждат общи проблеми. Тази политика продължава и когато Андреас Папандреу става министър-председател през 80-те години. Но много по-важен е фактът, че през 1987 г. Гърция, изправена пред опасност от война с Турция, разглежда възможността България да я подкрепи. Така се появява интересен феномен – член на Варшавския договор е готов да подкрепи държава от НАТО – Гърция, която е в конфликт с друга членка на НАТО. 

След промените от 1989–1990 г. България става привлекателно място за гръцките инвеститори. Населението в страната има високи умения и на този етап предлага ниска цена на труда. Освен това България е доста напреднала в областта на електрониката и компютърните науки, което предлага полезен потенциал за банки, застрахователни компании, фондова борса и др. В началото на 90-те години Гърция и България се радват на отлични взаимоотношения, много по-добри от тези, които Гърция има с останалите си съседи. И така, няколко гръцки малки и средни предприятия главно от Северна Гърция пресичат границата в самото начало на преходния период. Те инвестират в области като облекло, текстил, производство на храни и търговия и др. 

Гръцките банки също се „осмеляват“ да дойдат в страна, която за повечето западноевропейци е Terra Incognita. Тяхното банково ноу-хау е лесно усвоено от българските служители благодарение на техните умения и високи образователни стандарти. Може също така да се каже, че някои гръцки банкови институции разчитат много на знанията и качествата на българите за преустройство на своите балкански мрежи. Големите гръцки корпорации, следвайки банките, пристъпват към важни инвестиции в региона. В началото на 2000 г. Гърция е един от най-големите инвеститори в България, докато гръцките банки контролират около 25% от българския пазар.