Наднорменото тегло разболява все повече хора

Съвсем скоро науката ще е в състояние да определя дневното ни меню според генетичните ни особености, смята д-р Мария Николова, специалист по хранене и диетика. Тя е един от основните лектори на първото по рода си изложение и уъркшоп COOLинар, което ще се състои на 8 и 9 ноември в Интер Експо Център.

- Д-р Николова, можем ли да очертаем накратко основните рискове, свързани със затлъстяването?

- Наднорменото телесно тегло и затлъстяването е епидемия. Факт е, че половината част от света е затлъстяла, а другата половина гладува. По последни данни на Световната здравна организация (СЗО) 1.6 милиарда възрастни са с наднормено тегло, от които 500 милиона са със затлъстяване, като прогнозата е до 2015 г. броят на хората с наднормено тегло да нарасне до 2.3 милиарда души, а страдащите от затлъстяване да станат 700 милиона. Непрекъснато се увеличава и процентът на децата със свръхтегло, като понастоящем засегнатите са около 40 милиона.

Затлъстяването не е само козметичен проблем, а се асоциира с повишен риск за редица хронични болести – захарен диабет тип 2, сърдечно-съдови заболявания - хипертония, дислипидемия, мозъчно-съдови заболявания и рак. Особено рисков е андроидния (тип"ябълка", с трупане на тлъстини в областта на талията) тип затлъстяване, който стои в основата на развитието на т.нар. метаболитен синдром. Той повишава неколкократно кардио-метаболитния риск на засегнатите.

Освен това затлъстяването е причина за и се съпътства от ставни дегенеративни заболявания, депресивни състояния, нарушава психо-емоционалното състояние на хората. При него често говорим и за т.нар. дефицити в състояние на излишък – тоест, един затлъстял индивид може да има дефицит на различни витамини, минерали и пример в това отношение е дефицитът на Витамин D. Хората със свръхтегло са много по-рискови за дефицит на този витамин, тъй като той е мастно разтворим и се блокира в мастната тъкан. Това води до ниска бионаличност на този витамин у затлъстелите хора. А това е един изключително важен витамин, за който понастоящем се знае, че освен с костно-минералното здраве, недостигът му е свързан със сърдечно-съдовите заболявания, с хипертонията, със захарния диабет, с автоимунни болести от типа множествена склероза, свързан е с различни типове рак, с депресиите и пр. Още по- интересен е въпросът дали дефицитът на витамин D от своя страна ще опосредства развитието на затлъстяване. Според последни изследвания в България около 75% от населението е с недостатъчност и дефицит на Витамин D.

- А как организмът може да си го набави?

-  От храните, човешкият организъм може да си набави едва 30%  витамин D. Богати на този витамин, са мазните риби, маслото от черен дроб на треска, яйченият жълтък, някои гъби, някои обогатени с витамин Д храни - млека, сирена, масла, маргарини, сокове. В България няма голям асортимент на фортифицирани с витамин D храни, както е в много европейски държави и в САЩ. Основният източник е слънцето, като от значение е географската ширина, сезона, времето от деня. В нашата географска ширина активно се синтезира витамин D в месеците между април и октомври, като най-подходящото време за това са часовете между 10 и 16 часа.

Интересното е, че дори и в страни с по-топъл климат и повече слънчеви часове, също има дефицит на витамин D. И даже, колкото по на юг живеят хората, толкова са по-дефицитни. Разбира се, има логично обяснение. Например, в екваториалните горещи райони, хората имат специфичен начин на обличане – покриват изцяло лицата и телата си, крият се от слънцето, излизат само в по-хладните часове на деня – рано сутрин или късно вечер, когато няма активен синтез на витамин D в кожата. На второ място, хората, които събират тен, използват какви ли не слънцезащитни средства – кремове, масла с високи слънцезащитни фактори което пречи на образуването на витамин D. Не бива да забравяме и замърсяването на атмосферата, което също е фактор, особено в урбанизираните райони. На следващо място идва начинът на живот – хората не спортуват навън, а в зали. Работи се на закрито, от колата в офиса и от колата вкъщи. Общо взето, начинът ни на живот води до затлъстяване, както и до дефицит на витамин D.

- И все пак, как да си набавяме този толкова важен витамин?

- Основният начин е излагането на слънце и то по време на активното слънцегреене – по обед, но не повече от 30-40 минути. Допустимо е за определени рискови групи и използването на солариуми. На следващо място е приемането на хранителни добавки или медикаменти. Друг начин е обогатяването на храни с витамин D – влагането му в сокове, млека, маргарини и други храни. Но това не трябва да става самоволно. Задължително трябва да има контрол на лекар, предварителна оценка на статуса на витамин D и т.н.

- Да припомним накратко причините, които водят до затлъстяване?

- Причините са много прости – енергиен свръхприем и дефицит на разход на енергия. Човекът е една енергийна система – колкото енергия вкарваме, толкова трябва да изкарваме. Средата, в която живеем – изобилие от храна, съчетано с обездвижване, което съпътства нашия начин на живот, води до тази пандемия от затлъстяване. Не бива да се пренебрегва и ролята на генетичните фактори. Да, те са факт, но са отговорни за около 30% от риска от затлъстяване. Ако единият родител е затлъстял, рискът за поколението е около 50%. Ако и двамата родители са с наднормено тегло, рискът скача на над 70%. Основното, което трябва да знаем за гените, отговорни за затлъстяването, е, че обичайно се сблъскваме с така наречените полигенни форми на затлъстяване. А неправилния начин на хранене и живот водят до отключване на тези гени и съответно клиничната им проява.

- Какво мислите за стотиците съвети, които всеки потребител може да открие в Интернет на тема диети, отслабване, детско хранене и пр.?

- Храненето е много близко до хората. По тази причина ние имаме много сериозен проблем с алтернативните диетолози и други, които нямат необходимата квалификация, но предлагат понякога и рискови модели на хранене и поведение. Затова работим в тази посока – да има регистър на лекарите, защитили специалност хранене и диететика, да има стандарт за нея, да бъде практикувана само от хора, които имат придобита тази специалност.

Ние не можем да спрем да се храним, но проявите на последиците от начина на хранене не са за седмица или две, те ще се проявят по-късно в нашия живот. Много трябва да се внимава с различни крайни диетични режими - като се започне с различни форми на облекчен глад и се мине през свръхпротеинното, безвъглехидратно хранене или хипермазнинното хранене. Има десетки алтернативни диетични режими, но трябва да се има предвид, че обичайно те са монотонни, еднообразни и едностранчиви и могат да са опасни и със сериозни последици за здравето ни. Създават се рискове за увреждане функцията на черния дроб и бъбреците, риск от редица дефицти в организма. Обичаен е йо-йо ефекта от такива “ефективни” и “бързи” диети – сваляш 4 кг., после качваш 8. Получава се така, че много хора в стремежа си към бързо и ефективно отслабване, натрупват допълнителни килограми, а не се справят с тях. Гладуването, различните модели на монодиети, веганството водят до рискове от дефицит на пълноценен белтък, желязо, калций, витамин В12 и др. С две думи – човек не може да си самозначава диети. В нормалните общества диетотерапията е абсолютно равнопоставена с медикаментозната терапия, с хирургичната терапия, с лъчетерапията, химиотерапията и т.н. И аз съветвам хората да не си назначават сами диети. То е все едно сам да си самопредпишеш медикамент.

- Една от областите, в които работите е нутригеномиката и нутригенетиката. Какво представляват те и как променят науката за храненето?

- Това са едни от сравнително новите дисциплини, които касаят науката за храненето. Всеки човек е с уникален генетичен код и се предполага, че и хранителнителните му потребности са строго индивидуални, съобразени с конкретния геном. Нещо повече, понастоящем знаем, че определени съставки на храната - например полиненаситените мастни киселини, мастноразтворими витамини - витамин А, Д, биологично-активни вещества, като Q- езим 10, пробиотици и пр. са информация за нашите гени и променят експресията на определени гени – например такива, свързани с рака, с хронични заболявания, със затлъстяването и др.

Нутригенетиката разглежда какви конкретни хранителни нужди има даден индивид съобразно гените, които носи. Не всички ние, например, имаме еднакви потребности от желязо, фолиева киселина или от определени други витамини и минерали.

Но, трябва да подчертаем – няма как да се случи за всеки един индивид да има строго определени хранителни препоръки. По-скоро ще има групиране, определяне на някакви типове хранене. Аз съм оптимист, че в следващите 10-15 г. науката ще направи огромна крачка напред по отношение индивидуализирането на храненето на хората в съотвествие с генетичните им особености.

- Има ли общовалидни основни правила на здравословно хранене?

- Този въпрос можем да го разгледаме от две страни – от една страна, препоръки за здравословно хранене насочени към населението, от друга – препоръки към конкретния индивид. Когато говорим за индивидуални препоръки, те най-често са свързани с разрешаване на конкретен медицински проблем или хранене при определено физиологично състояние, например бременост, кърмене. Когато говорим за хранене на популационно ниво, ние изхождаме от особеностите на храненето и хранителната ситуация в конкретната държава. Част от неблагоприятните характеристики на храненето в България са високата консумация на мазнини, особено високата консумация на наситени мастни киселини, висока консумация на прости захари, консумираме 2 до 3 пъти повече сол от необходимото, недостатъчна консумация на пресни плодове и зеленчуци, на риба, на пълнозърнести храни, еднообразно хранене, недобър режим на хранене, свързан с еднократно вечерно преяждане, висока консумация на алкохол в някои групи от населението. Здравословното хранене трябва да бъде разнообразно, балансирано и умерено. Разработени са 12 препоръки за здравословно хранене на населението в България. Ако можем да обобщим – трябва да имаме режим на хранене, подходяща здравословна балансирана диета и да не забравяме физическата активност. Здравословното хранене е елемент от здравословния начин на живот.

- Има ли някакви общи правила за отслабване, или всеки случай е строго индивидуален?

- Аз смятам, че подходът трябва да бъде индивидуализиран. Тоест – пациентът идва, оценяват се хранителния му прием, хранителните навици, начинът му на живот, стрес, придружаващи заболявания, прием на медикаменти, наследственост, вредни навици. Необходими са редица изследвания - антропометрични, кръвни, биохимични, хормонални с цел оценка на хранителния статус на пациента. Изключително важен елемент е мотивирането му. Пациентът трябва да знае, че той е важният човек, който трябва да спазва препоръките. Аз мога да ви дам една прекрасна и балансирана диета, но ако не я спазвате, няма да има смисъл от нашата среща. Освен това лекарят трябва да контролира и периодично да преоценява ефекта от диетотерапията и своевременно и динамично да я променя съобразно постигнатите от пациента резултати и промяна в статуса му. Ако се касае за редукция на телесно тегло, например би трябвало да се проследи дали се редуцира постепенно теглото за сметка на мастна маса или се губи мускулна маса. Какво се случва след достигане на поставените цели, защото е от изключително значение не само редукцията на килограми, а задържането на постигнатите резултати.

- Вие сте един от основните лектори на предстоящото и първо по рода си изложение и уъркшоп COOinar. Какво ви мотивира да се включите в това събитие?

- Смятам, че идеята е много добра. Допадна ми и това, че организаторите се обърнаха към представителите на традиционната медицина като към хора, които трябва да дават референциите и останалите да се равняват по тях. Ще имам възможност за дискусия и среща с хората, които се занимават с алтернативна медицина, както и с представители на кулинарията, на науката за хранене, на производството. Ще имам възможност да представя лекция за принципите на здравословното хранене пред широка аудитория с различни интереси. За мен е мисия да популяризирам правилата на здравословното хранене.

Светозар Бахчеванов

--------------------------------------------------------------

Визитка

Д-р Мария Николова е завършила медицина през 2004 г. в Медицински Университет – София, като в периода 2001 – 2002 година се е обучавала в Медицински Университет – Виена, Австрия. Специалност „ Хранене и диететика” е защитила през 2008 година в МУ – София. От 2005 година работи в Катедра „Хигиена, Медицинска Екология и Хранене” към МУ – София като асистент, старши и главен асистент. Има над 30 научни участия и публикации у нас и в чужбина. Научните й интереси са в областта на новоразвиващото се направление от науката за хранене – нутригеномика и нутригенетика, а така също затлъстяване и свързаните с него метаболитни заболявания, козметология, хранене и имунитет, хранителни алергии и интолеранси, детско хранене, оценка на хранителен прием и хранителен статус. Член е на български и международни научни организации. Д-р Николова ще участва със своя лекция в COOLинар - Първата по рода си среща «очи в очи» в сферата на храните, напитките и кулинарията между майсторите на реалния бизнес и майсторите на виртуалната комуникация. COOLинар ще се състои на 8 и 9 ноември т.г. в Интер Експо Център.