Неизвестно за известните: Невероятният изобретател Рене Лакост и неговите сприхави наследници

Блуза Lacoste с лого на зелен алигатор на гърдите - това отдавна е модна легенда във Франция и по света. Зародилата се в началото на 40-те години на ХХ век компания, успява бързо да стъпи на краката си и да тръгне към международна експанзия. В много отношения успехът на Lacoste е предопределен от основателя на компанията Рене Лакост - феноменален тенисист, спечелил седем турнира от Големия шлем, и необикновен изобретател с десетки патенти. Днес Lacoste вече не може да се нарече семеен бизнес - децата и внуците на "бащата" на марката, неспособни да разрешат вътрешните си конфликти, продадоха компанията. Тук ще прочетете историята на легендарната френска модна марка, която не избегна съдбата да бъде погълната от световните корпорации.

Против природата и волята на бащата

Рене Лакост е роден на 2 юли 1904 г. в Париж в семейство от висшата класа. Баща му, Жан-Жул Лакост е управител на автомобилната компания Hispano-Suiza. Той е сред много уважаваните и богати хора във Франция. Жан-Жул е бивш финалист в първия френски шампионат по гребане в Макон. И въпреки това, той е категорично е против страстта на сина си към професионалния спорт. По тази причина, по всички възможни начини, Жан-Жул тласка младия Рене да учи в Ecole Polytechnique  - колеж в община Палезо, разположена на осемнадесет километра югозападно от Париж. Но самият Рене е страстно запален по тениса от детинството си.

Интересното е, че до 15-годишната си възраст Рене Лакост не се е занимавал с професионален спорт. Поне до времето когато получава основно образование. Но и никога не го е напускала мисълта да играе тенис на по-сериозно ниво. По данни на изданието Handelsblatt, треньори, които са съвременници на Рене Лакост, отбелязват, че на младия мъж липсват природни данни и вроден талант за силен професионален старт. Обаче, след дъги уговорки, баща му се съгласява да го остави да се пробва в спорта, при условие че в рамките на пет години стане световен шампион. Ако обаче това не бъде постигнато, Рене ще трябва да продължи образованието си и да се заеме със сериозен бизнес.

Без никакви изключителни данни, Рене Лакост разчита единствено на интензивни тренировки, за да подобри играта си. Младежът прекарва дълги часове в анализиране на силните и слабите страни на противниците и водещите играчи в света, четене на учебници и подобряване на техниката си. Според френския спортен седмичник Lequipe, играта на Рене Лакост винаги е била проектирана, обмислена, прецизна и насочена към евентуално пречупване на опонентите с натиск, като същевременно защитава тила си.

Възходът на алигатора

Предвид краткия интервал от възможности да постигне целта си и огромния натиск от страна на баща си, на Рене не му е лесно, но усърдието скоро му се отплаща. През 1923 г. най-после е поканен в отбора на Франция за Купа Дейвис, заедно с още трима тенисисти – Жан Боротра, Жак Браньон и Анри Коше. Първият значим личен успех на Рене Лакост е достигането до финала на френското първенство през 1924 г. През следващите четири години Лакост се закрепва здраво на върха на професионалния тенис. Той има победи в седем турнира от Големия шлем, два шампионата на САЩ и Уимбълдън, три шампионата на Франция.

Според официалните данни на марката, култовото прозвище "алигатор" Лакост получава още в зората на кариерата си. Съгласно официалната легенда, по време на пътуване до Бостън като част от отбора за Купа Дейвис през 1923 г., вниманието на тенисиста е привлечено от скъп и екстравагантен аксесоар на витрина - куфар от крокодилска кожа. „Ако спечелиш, ще ти го купя“, шегува се треньорът му Алън Мур преди отговорния мач. Тази история стига до журналистите и е разпространена от вестник Boston Evening Paper.

Лакост влиза в историята на френския и световния спорт като член на легендарния отбор „Четиримата мускетари“, заедно с партньорите си за първата Купа Дейвис в кариерата си. В различни варианти квартетът участва в най-престижните световни турнири от 1923 до 1927 г. Името е копирано от романа "Тримата мускетари" на Александър Дюма. Гръмкото прозвище на отбора се затвърждава през 1926 г. поради естетиката и стила на игра, които карат спортните наблюдатели да го свързват със страстни битки с шпаги от времето на Луи XIII.

„Рене никога не е завършил професионален курс по тенис. Той се научи да играе, като наблюдаваше и анализираше играта на опонентите си. Той отбелязваше всички подробности в „таен блежник“. По природа голям перфекционист, Рене непрекъснато се опитва да подобри тактиката си. Надежден в базовата линия, той има отлично завъртане и опустошителен удар“, пишат в списъка на Международната зала на славата на тениса, където „Четиримата мускетар“ са включени през 1976 г.

Щастлив брак, пневмония и сбогуване с големия спорт

Като се има предвид популярността на тениса във Франция и няколко впечатляващи победи на „мускетарите“ над дългогодишни противници от друг континент, Рене Лакост става национален герой. Купа Дейвис през 1928 г. е последната в кариерата му, а победата на Откритото първенство на Франция на двойки с Жан Боротра е последният му официален мач. Крехък по природа, Рене Лакост започва да боледува често и след прекарана пневмония, на 24 години, той най-накрая решава да напусне професионалния спорт.

На 30 юни 1930 г. той се жени за Симон Тион дьо ла Шом, френска шампионка по голф, която между 1931 и 1945 г. ще го дари с четири деца - трима наследници - Бернар (1931), Франсоа (1933) и Мишел (1943), както и дъщеря Катрин (1945). Между другото, Катрин по-късно ще направи отлична кариера като голфър и през 1964 г., на 19-годишна възраст, ще спечели световното първенство.

Лакост ще остане в света на тениса за много години напред, като води френския отбор в Купа Дейвис от 1931 до 1933 г., когато отборът е победен от Великобритания. През 1940 г. той става президент на Френската тенис федерация (FFT) и заема тази позиция до 1943 г.

Революцията на Lacoste и предприемаческата жилка на Рене

От самото начало на кариерата си Рене Лакост започва да изобретява и въвежда ноу-хау в тренировъчния си процес - той доработва дизайна на спортните екипи, които началото на 20-те години са твърде несъвършени. Известно е, че той е покривал ръкохватките на своите тенис ракети с лейкопласт за по-добро сцепление. Между другото, този метод по-късно ще бъде възприет по всички тенис кортове във Франция. През 1928 г. той разработва и патентова симулатор - машина, която подава топки, която активно използва в тренировките.

Година по-рано, през 1927 г., за лична употреба той поръчва памучни блузи с къси ръкави - моделът получава име-код "1212". Това, което скоро ще бъде наречено "поло", е памучна блуза с къси ръкави, без твърдата яка, характерна за спортните модели от онова време. За разлика от традиционните ризи, блузите на Лакост абсорбират по-добре влагата и не ограничават движението. Освен това, по искане на Лакост, изображение на алигатор е бродирано на гърдите на ризите като символ на неговия триумф. Спортистът започва да ги носи при всяка поява на корта, което привлича погледите и предизвиква интереса на другите играчи.

Марката Lacoste всъщност стартира пет години по-късно, през 1933 г., когато Рене Лакост прави предложение на свой приятел да основат компания. Това е  френският инженер, предприемач и текстилен работник Андре Жилие. Компанията е официално наречена La Societe Chemise Lacoste и започва да произвежда революционно спортно облекло. Революционно в производството на Лакост и Жилие е всичко - от дизайна до материалите. Поло-блузите са изработени от памучно трико, създадено във фабриката на Жилие. Благодарение на това са изключително удобни, имат мека яка и са  без ръкави. А на лицевата страна на снежнобялите фланели е логото на Lacoste - зелен алигатор.

Компанията започва да разпространява своите каталози в спортни клубове и специализирани магазини във Франция. Линията облекло е предназначена предимно за тенисисти, но скоро включва и продукти за голфъри. Според слуховете, съпругата на Лакост е допринесла за това. Моделът "1212" бързо набира популярност и започва да се продава в цялата страна. Продуктите на марката започват да се носят не само от професионални спортисти, но и от млади хора, които следват най-новите модни тенденции. През 50-те години марката прави още един моден пробив - пуска колекции от цветни пола, които завладяват младежта. Оттогава продуктите на Lacoste тръгват за износ в европейските страни.

През 60-те години Lacoste продължава да процъфтява благодарение на изобретенията на своя съучредител. През 1960 г. Рене Лакост получава патент за антивибрационни подложки за производството на струнни ракети, а три години по-късно представя първата стоманена тенис ракета T2000, която буквално води до революция в тениса, като елиминира дървените ракети и проправя пътя за модерните модели. Моделът с марката Wilson веднага съблазнява велики шампиони като Джими Конърс и Били Йън Кинг и „печели“ не по-малко от 46 титли от Големия шлем от 1966 до 1978 г.

От експанзия до ...

Старшият наследник на Рене, Бернар Лакост, поема компанията през 1964 г. и е начело до 2005 г., тоест почти до смъртта си през 2006 г. Въпреки че през това време компанията е пренареждана няколко пъти и променя състава на акционерите, тя върви напред. През 70-те години на миналия век дрехите на Lacoste набират популярност в Съединените щати, а емблемата им с алигатор става стандарт за модните фенове на два континента. През 80-те и началото на 90-те Lacoste се превръща в нещо повече от производител на модни блузи - компанията развива дейността си и в други области на модата, брандиране на часовници, обувки, бельо и парфюми.

От края на 90-те години компанията започва да развива мрежа от собствени магазини и интернет сайтове. Блузите на марката се произвеждат във фабрики, собственост на френската индустриална група Devanlay. Като единственият лицензиран производител на трикотажа Lacoste, Devanlay притежава 35% дял в компанията още от времето на Рене Лакост. През 1998 г. Devanlay е поета от швейцарската семейна инвестиционна група Maus Brothers Holding, като по този начин 35% от акциите на Lacoste също попадат под неин контрол. Останалите 65% в началото на 2000-те години са в ръцете на семейство Лакост. Основателят на марката Рене Лакост, въпреки крехкото си здраве още от младини, доживява до 92 години и умира на 12 октомври 1996 г.

От началото на XX век в семейство Лакост започват кавги, които се тиражират от световните медии в продължение на десет години. След смъртта на най-големия наследник, Бернар Лакост, компанията се оглавява от най-малкия син на Рене - Мишел. Вторият наследник, Франсоа, всъщност никога не е участвал в управлението на семейната компания, а се занимава със собствен бизнес с рисков капитал. Дъщерята на Рене, Катрин, завършила спортната си кариера като играч на голф, също влиза в свои собствени проекти, свързани със спорта. Така, според The ​​Wall Street Journal, Мишел е начело на семейния бизнес Lacoste, а по-късно дъщеря му Софи Лакост-Дюрнел. Останалата част от семейството остава акционер във фирмата.

Между 22-мата членове на фамилията Лакост често възникват недоразумения, което е разбираемо, предвид факта, че затвореният семеен бизнес е оценен от Financial Times на 800 милиона евро през 2000 г., а през 2011 г. приходите му нарастват с 14% до € 1,6 млрд. През 2012 г. се случва неочакваното: дъщерята на Мишел, Софи Лакост-Дюрнел, го заменя като председател на борда на директорите на Lacoste в резултат на "преврат" в компанията. Тя е подкрепена от редица акционери, включително представители на Maus Brothers Holding. Мишел пък публично заявява, че дъщеря му е некомпетентна и няма умения да управлява семейна компания.

През октомври 2012 г. Мишел Лакост продава своя дял от 30,3% в Maus Brothers Holding. Така 65,3% от акциите на Lacoste вече са в ръцете на швейцарския холдинг. През ноември същата година The Wall Street Journal съобщава, че група акционери, водени от Софи Лакост-Дюрнел, са се съгласили да продадат на Maus Brothers Holding 28% от акциите на Lacoste - холдингът консолидира 93% от акциите на компанията, което на практика бележи края от историята на Lacoste като семейна марка. Тогава в официално съобщение Maus Brothers Holding оценява общата стойност на компанията на €1 млрд. Според Financial Times, позовавайки се на данни от швейцарския холдинг, през 2017 г. приходите на Lacoste възлизат на $2 млрд., марката има 1200 маркови магазина в 120 страни по света.