Споразумение на преговорите за климата на COP29 за търговия с въглеродни кредити може да насочи милиарди долари към проекти за намаляване на емисиите през това десетилетие, но след поредица от скандали пазарът първо ще трябва да спечели предпазливите страни и общности, предаде Ройтерс.

Търговията с въглеродни емисии се разглежда като един от начините за по-богатите страни да постигнат целите си за намаляване на емисиите, като в същото време се помага на по-бедните страни да преминат към по-екологична енергия и да подобрят своята устойчивост срещу изменението на климата.

Глобален пазар за създаване и търговия с въглеродни кредити, подкрепян от ООН, се обсъжда от поне 10 години. При отсъствието му смесица от доброволни стандарти доведе до редица ситуации, при които се установи, че кредитите не осигуряват ползите за климата, за които са претендирали.

Въпреки че в ранна сделка миналата седмица нациите се споразумяха по някои стандарти за качество, точките, които все още предстои да бъдат уточнени, включват как би изглеждал глобален регистър за проследяване на сделките и етикетиране на въглеродните кредити и каква информация проектите ще трябва да разкрият.

Ако може да бъде постигнато споразумение тази седмица в Баку, Азербайджан, „основното въздействие ще бъде повишаване на доверието“, каза Андреа Бонзани, директор по международна политика в Международната асоциация за търговия с емисии (IETA).

„Това ще даде на държавите и частния сектор сигнал, че има консенсус относно правилата на играта. А това би означавало, че компаниите ще инвестират с повече увереност“, добави той.

IETA заяви, че пазарът, подкрепян от ООН, може да струва 250 милиарда долара годишно до 2030 г. и да се брои за компенсиране на допълнителни 5 милиарда метрични тона въглеродни емисии годишно.

Правителства, включително Боливия, Сингапур и Швейцария, вече са сключили десетки споразумения за търговия с въглеродни кредити съгласно предстоящите правила на ООН, подкрепяйки инвестиции в чисти готварски печки и слънчева енергия.

Очаква се други да се присъединят, тъй като са изправени пред натиск да покажат напредък към своите национални цели за намаляване на емисиите.
Купувачите от частния сектор биха могли да включват авиокомпании, съгласно план, подкрепен от ООН за увеличаване на покупките им, стартиращ през 2027 г., както и компании, които искат да подобрят своите екологични акредитиви с клиенти и инвеститори. Шефът на поддръжника на въглеродния проект Key Carbon, Люк Лесли, каза, че неговата фирма ще се стреми да разшири инвестициите си в страни, които бързо стартират местния си пазар.

Противоречията остават 

Въпреки че перспективата за продажба на кредити може да даде тласък на правителствата с финансови затруднения, някои остават предпазливи - или категорично против.

Ериел Деранджър, изпълнителен директор на кампанията Indigenous Climate Action и член на Athabasca Chipewyan First Nation в Северна Алберта, Канада, каза, че въглеродните кредити отвличат вниманието от призивите за повече публични средства за действия в областта на климата и компаниите просто да намалят собствените си емисии .

„Няма да направи нищо за действителното намаляване на нашите емисии“, каза тя.

За онези страни, които решат да продават кредити, главният изпълнителен директор на Африканската банка за развитие Акинвуми Адесина предупреди да не правят това твърде бързо или твърде евтино, за да избегнат „къси промени“.

Министърът на енергетиката на Уганда, Рут Нанкабирва, каза, че нейната страна се стреми да привлече инвестиции в проекти за чисти печки, но все още не е използвала кредити.

„Не е ясно как може да се извлече полза, как се извършва одитът на въглеродните кредити“, каза тя.

Нкирука Мадуекве, генерален директор на Националния съвет на Нигерия по изменението на климата, се съгласи, описвайки въглеродните кредити с висок интегритет като „ключ“.
Правилата на регистъра, които се обсъждат на разговорите на COP тази седмица, ще бъдат централни за отговор на тези опасения, но правителствата се борят да постигнат съгласие. Европейският съюз, който изключи използването на кредити за постигане на вътрешните си климатични цели, иска регистър, който да издава и управлява кредитни сделки, за да помогне на по-бедните страни да получат достъп до пазара, казаха хора, запознати с преговорите, пред Ройтерс. Съединените щати обаче се застъпват за регистър, който проследява само търговията с кредити, твърдейки, че упълномощаването му да извършва сделки може да рискува даване на знак за одобрение на ООН на кредити със слаби екологични данни, казаха източниците.

Дори и да бъде постигнато споразумение между страните, компаниите все пак може да се нуждаят от правителствени стимули, за да закупят, като се има предвид, че ангажиментите им досега са били доброволни и бордовете са загрижени за репутационен риск, каза Шери Хикок, главен изпълнителен директор на Climate Impact Partners, разработващ въглероден проект.