Next level HR 2024: Готово ли е образованието да даде подкрепа на новите поколения

Next level HR 2024:  Готово ли е образованието да даде подкрепа на новите поколения

Стремежът към ефективност и гъвкавост натоварва хората и има нужда да се обърне внимание на човешкото у нас. В момента растат и растяха поколения със социалните мрежи и се счита, че поколението Z, което не знае какво е живота без тях, има най-голяма нужда от подкрепа в сферата на психичното здраве. Защо чисто организационно е важна темата за психичното здраве и благосъстоянието? С тези думи модераторът Мирослава Маркова, мениджър отдел „Човешки ресурси“ на "ВМ Финанс Груп" започна разговора в третия панел „Различни поколения, един глас“ от форума Next Level HR 2024 на списание „Мениджър“, който се проведе днес в в Sofia Event Center.

Тя постави въпроса дали образованието у нас е готово да подкрепи младите поколения в тази сфера.

„Българското образование за съжаление не е готово за подобно нещо. Проблемите с психичното здраве сред младите хора са свързани с начина, по който те учат, както и излишните оценявания в 10-ти клас, които не носят нищо и само наслагват едни стресови ситуации“, отговори Гергана Раковска, председател на Фондация на бинеса за образованието.

„Опитваме се да правим инициативи, които са свързани с това да се обучават училите да идентифицират проблеми, свързани с психичното здраве при учениците. В това отношение няма национални програми. Самите учители са изключително стресирани и нямат достъп до такива програми“, добави тя.

Гергана Раковска: Снимка: Николай Дойчинов

Раковска подчерта, че формите на дуално образование в професионалните гимназии успяват да спасят част от децата, които иначе отпадат от училище и минават в онази категория на NEET – нито работят нито учат.

„След това си говорим за програми, с които Агенция по заетостта опитва да върне младите хора на работа, но те вече са загубени. Връзката е, че трябва да има по-голяма гъвкавост в образователната система“, каза тя.

По думите ѝ им огромен проблем с уменията на учителите да работят със съвременните деца, да ги ангажират, да предоставят повече проектобазирано обучение.„Всъщност те знаят много  по-малко от тях да използват изкуствен интелект“

Тя отбеляза, че през февруари Министерството на образованието и науката публикува насоки за работа с ИИ от българските учители.

„Те бяха изпратени до всички училища и бяха направени семинари за това учителите да могат да започнат да ги използват. Ние сме първата европейска държава, която има насоки за работа с ИИ от българските учители“, подчерта Раковска.

Галина Цанова, директор "Човешки ресурси и администрация" в "ПРЕСТИЖ", посочи, че в момента работещите в България са 3,8 млн. души, като само 11% са от поколението Z.

„То се характеризира с девиза „Бъди промяната“. Хората от това поколение са иновативни и креативни. В същото време са пристрастени към технологията и пазаруването. Според специалистите това е поколението, което купува най-много ненужни неща. То има много алтернативи и голяма власт при избора на работно място и позиция. Затова ние работодателите обслужваме техните желания“, каза тя.

Галина Цанова / Снимка: Николай Дойчинов

По думите ѝ "ПРЕСТИЖ" опитват да им дават възможност да работят по разнообразни проекти, както и да балансират между личния и професионалния живот.

„Не на последно място опитваме да ги накараме да се чувстват ангажирани, а в същото време и самостоятелни при взимането на решения“, подчерта Цанова.

На въпрос как се подготвят за поколението Алфа, Деница Стоянова заяви, че като родител на дете от това поколение няма притеснения за него.

„Това са дигитални деца, те учат много по-бързо от нас и по различен начин. Те са много по-адаптивни и по-комуникативни, като в същото време имат по-малко предразсъдъци и страхове“, коментира Стоянова.

Тя обаче има притеснения за работодателите, които според нея не са готови за това поколение.

Деница Стоянова: Снимка: Николай Дойчинов

„Първото нещо, което е остаряло е концепцията за една длъжност и един човек. Това още като поколението Z отпада като опция. Младите искат да са на няколко позиции, да работят по много проекти“, подчерта Стоянова.

На този фон Гергана Раковска отбеляза, че виждаме все повече мултидисциплинарни програми – човек, който е маркетинг, но притежава и ИТ умения и може да работи с този екип. „Това е съвременното поколение. COVID-19 бе катализатор за това, че новото поколение обича да учи самостоятелно“.

„В "ПРЕСТИЖ" имаме една инициатива  „Лятна академия“, насочена към децата на наши служители на възраст между 14 и 19 години. Всяко лято по една седмица те имат възможност да се включват в различни семинари и обучения, където им преподаваме меки умения, как да пишат CV, мотивационно писмо, как да се явят на интервюта, с цел да ги мотивираме и стимулираме да си поставят по-високи цели в училище и занапред в кариерата си“, разказа Цанова.

Емоционалната интелигентност само по себе си не е достатъчна, отбеляза д-р Пламен Димитров, бизнес психолог, консултант по организационно развитие

„Нашите данни показват, че 72% от хората с висока тестови резултати в популярните тестове за емоционална интелигентност имат емоционални травми и проблеми и не са достатъчно зрели“, каза той.

Пламен Димитов / Снимка: Николай Дойчинов

Димитров отбеляза, че на високите корпоративни и политически позиции, има изключително много социопати.

„В края на май 1984 година се срещнах и запознах с Ричард Шефиц, милиардер и психолог, който създаде Compsych. Аз представлявам Compsych за Бългаиря. Компанията е глобален лидер за т.нар. програми за подпомагане на служителите“, каза Димитров.

„Забележете, говорим за поведенческо здраве и интегрирано подпомагане на служителите. Всъщност всички са служители с изключение на няколко собственика. Обикновено с Шефиц се шегуваме, че при нас има забранени думи, като една от тях е HR. Хората не са човешки ресурси - те са партньори и субекти, съгласуващи труда, който дават. Те са работодатели на онези, които притежават организационните условия и юридическите структури, за да може тази работа да доведе до споделени резултати и очовечаване“, добави той.

Той посочи, че психичното здраве и благосъстоянието включва много неща, като гъвкавостта е компонент на това, което наричаме издръжливост.

Деница Стоянова заяви, че от ноември в AstraZeneca имат програма за психичното здраве.

„Лично аз бях много доволна да видя, че колегите в пазари като България, Сърбия и Словения, вече са много отворени към това. Едното нещо, което ми допадна, е че младите хора ги ползват много“, каза Деница Стоянова, ръководител Човешки ресурси за клъстер Балкани във фармацевтичната компания AstraZeneca.

Тя заяви, че причината да внедрят тази програма е, че тя е хубава придобивка, която е отворена за всички поколения. Може да се консултираш по три различни стълба – финансов, юридически или психологически проблем. Тук вече няма поколенчески разлики. Всеки има нужда от подобен инструмент“, обясни тя, като добави, че най-често срещаните въпроси са свързани с психологическа подкрепа.

По думите на Пламен Димитров изчисленията показват, че наличието на такава програма прави големи икономии, както на самите служители, така и на компаниите, от нуждата от скъпи лечения и медикаментозни разходи.

*** 

Генерален партньор: ARS Bulgaria

Основни партньори:  B-Trust Mobile,  Aurubis, SOFTONE

С подкрепата на: ПРЕСТИЖ, AstraZeneca, AYA ESTATE VINEYARDS

Институционални партньори:  Френско-българска търговска и индустриална камара, Българска стопанска камара, Изпълнителна агенция за насърчаване на МСП, Асоциация на индустриалния капитал в България,AIBEST. 

Медийни партньори:  bTV Media Group , BNT, Dir.bg

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ