За промените в климата няма държавни граници

„Бъдещето ще бъде добро, но всеки от нас трябва да допринесе за това. Не може да се очаква, че само политиците или държавата ще си свършат работата“. Това заяви Антоанета Йотова, физик-метеоролог със специалност „Климатология“, по време на четвъртия панел – „Точка на кипене“, от 14-и Зелен форум на списание „Мениджър“, който се проведе днес в Интер Експо Център.

Панелът бе посетен на темата достатъчни ли са усилията, за да забавим климатичните промени и какво ще се случи, ако не успеем?

„Климатът е един на планетата – без държавни граници и ограничения от териториално естество. Това означава, че имаме общ проблем и трябва да го разрешаваме съвместно“, добави тя.

Според нея има България хората разбират за какво точно става дума, когато се говори за термини като „Зелена сделка“ и „Спасяване на климата“, тъй като не са подбрани добри думи за дефинирането на тези неща.

„Да спасим климата е нещо, което от научна гледна точка няма смисъл. Ние трябва да направим всичко в нашите възможности, за да запазим и да подобрим живота на човешката цивилизация на тази планета в един благоприятен за нея климат. Ние ще работим за това да има благоприятни климатични условия на планетата“, добави Йотова.

Георги Бърдаров, учен и писател, заместник-декан на Геолого-географски факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ и ръководител на катедра „Социално-икономическа география“, коментира осъзнатостта в България за зеления преход.

„Аз съм голям противник на апокалиптични прогнози, чиято цел е да смачкат духа на хората“, каза той. „Това не означава, че не трябва да сме алармирани и да се бие камбаната по въпросите, които са най-болезнени в световен и български план“, добави Бърдаров.

По думите му у нас вече има по-голяма осъзнатост по тези теми.

 „През 2008 г. имаше конференция в моя факултет. С моя близка приятелка направихме един доклад за конфликти, породени от изменението на климата и недостига на водни ресурси. Никога няма да забравя как след нашето експозе един утвърден професор стана и каза: „Момче, ти много хубаво говориш, но говориш пълни глупости“. Така се възприемаше темата тогава. Сега нещата са коренно различни – има по-голяма осъзнатост и информираност“, каза той.

Бърдаров сподели и свои наблюдения от представено от него анализ за демографското и социално-икономическото развитие в района на „Марица изток“ в момента и бъдещи очаквания във връзка със зеления преход и очакваното затваряне на въглищните мини и топлоцентрали.

„Хората на терен много трудно осъзнават идеята на зеления преход, не защото самите те нямат екологично мислене или емпатия, а защото има липса на комуникация между държавната власт, местните власти и хората, които ще бъдат засегнати. Никой не говори с тях и не им обяснява какво се случва. Те са скептични към термина „Зелена сделка“, защото смятат, че това ще се направи по корумпиран начин и цената ще бъде платена от хората на място. Оттам си тръгнах много натъжен, тъй като хората се чувстват изоставени. За тях терминът „Справедлив преход“ не съществува“, сподели той.

В отговор на данни, че 75% от младите хора се страхуват за бъдещето си, Йотова каза, че това е разбираемо, тъй като младите хора прекарват повече време в интернет и са много информирани.

„Това да има човек много информация обаче не е достатъчно, за да я разбере правилно. Тук идваме до един ключов момент в България. Когато говорим за информираност имаме предвид просто даване на информация – това е само малко условие хората да разбират по-добре да разбират за какво става дума и какво е мястото им“, обясни тя.

Що се отнася до това кой трябва да прави политиките за изменение на климата, Йотова заяви, че това трябва да бъде партньорско.

„През 2014 г. в България вече имаше закон за климата. Този закон има два много големи недостатъка. Той предвиждаше да се създаде един национален експертен съвет по изменения на климата към министъра на околната среда. От 2014 г. досега той се е събирал три пъти, последно през 2018 или 2019 г.. Там е мястото където се срещат държавната администрацията, научните среди, бизнеса и неправителствения сектор, за да решават визията на България за това каква да бъде нашата политика за изменени на климата“, обясни физикът-метеоролог.

Бърдаров заяви, че обяснението по отношение на климатичните промени у нас е много различно в начина, по който се комуникира в големите градове и в по-малките селища.

„Цялото това обяснение е много елитарно и има едно такова държание, че по-възрастните и хората от по-малките населени места няма да го разберат. Това не е вярно, но има точно такова разделение“, добави той.

По отношение на най-вероятните сценарии за изменението на климата Йотова обясни, че всички варианти се сравняват с т.нар. базов сценарий, който предвижда „да я караме, както досега“, във всички сфери на човешкия живот.

„Общото на всички сценарии е, че трябваше да сме приключили със следването на този базов сценарии преди 5-10 години. Ние не сме. Оттук нататък ако този сценарии не е благоприятен за нас, са важни сценариите кои за това кои са най-важните стъпки, за да не достигаме до тревожни предизвикателства за цялата човешка общност“, обясни тя.

„Ако имаме продължение на този сценарии е възможно в порядъка на 2050 до 2060 г. глобалната температура да се повиши с 5-6 градуса, което би имало много сериозни последици за всички нас и за начина, по който всички можем да вършим ежедневните си дейности“, добави Йотова. „Най-скоро трябва  да приключим с този сценарии“.

По думите й ние вече имаме нужните технологии и стратегии, като проблемът е в тяхното осъществяване, което не може да става във всички страни по еднакъв начин.

„Тук идва задачата, поставена като цел на Парижкото споразумение. За да можем да си осигурим по-благоприятни климатични условия, трябва да ограничим увеличението на средната глобална температура до 2 градуса спрямо края на 19-ти век. Трябваше да е до градус и половина, но това вече не е възможно дори на теория. Сега е крайният момент, в който ние въоръжени с технологии и разбиране, трябва да предприемем необходимите на всички нива мерки. Не е достатъчно политиците да говорят, важно е и хората и местните власти да го разбират. Трябва синергия“, категорична тя.

На въпрос „Кои са най-опасните последици от климатичните промени и за кои сме най-неподготвени?“, Бърдаров посочи, че от гледна точка на демографията най-големият проблем е острият недостиг на питейна вода в Африка.

„Държавата Уганда в началото на 21-ви век е с население от 23,9 млн. души и вече е под воден стрес. В началото на века ООН прогнозираше ръст на населението за страната от 302% до 2050 г. Прогнозата вече се осъществява. Ако при 24 милиона души има недостиг, какво ще бъде при 100 млн.? Това е много тежък проблем, който ще рефлектира в смъртни случай, масова миграция и конфликти, които понастоящем са на етническа и религиозна основа“, разказа той.

Друг проблем, върху който Бърдаров акцентира, е повишаването на нивото на световния океан.

„На нашата планета вече имаме държави, които са застрашени от изчезване. Кирибати е една такава държава. Тя купува земя от съседно Фиджи, за да може да заели своето население“, добави той.

По думите му до 2050 г. се очаква климатичните мигранти да бъдат 250 млн. души.

Според него един от основните възможни изходи от тази криза преминава през мащабни инвестиции в икономиката и образованието на Субсахарска Африка.

„Този проблем се задълбочава от демографския взрив в Африка. Всички региони минават през такъв – Европа през 19-ти век, а България през 20-ти век. Африка преминава през него сега. Цялата световна практика е показала, че репродуктивните нагласи намаляват с увеличаване на образованието. Това е единият фактор, който ще допринесе за ограничаването на проблема. Когато хората са по-образовани, те са по-осъзнати към ежедневието си и какво могат да направят самите те. Повишава се и жизнения стандарт. Това е основното нещо, което може да се направи“, категоричен е той.

Според него никой вече не може да разсъждава, че проблемите на Африка са само нейни, тъй като те рефлектират върху целия свят.

„В един глобален свят тези проблеми трябва да се решават с глобални решения“, добави Бърдаров.

Той също така акцентира върху „скъсаната връзка“, основно в развития свят, между жизнения стандарт, начина на живот и производството на храна.

„За нас храната е цената, която плащаме в магазина. Тя е все по-малка спрямо доходите ни. Само преди 70 години над 80% от доходите на средностатистическото европейско семейство са отивали за храна и алкохол. Сега цената става все по-малка и по-малко се замисляме за производството и колко храна изхвърляме“, коментира Бърдаров

**

Генерални партньори: Veolia, Yettel, ОББ Асет Мениджмънт, photomate.

Събитието се осъществява със специалната подкрепа на: ЕКО ПАРТНЪРС БЪЛГАРИЯ АД.

Oсновни партньори: Aurubis, Phillip Morris Bulgaria.

С подкрепата на: PwC.

Институционални партньори са Българска стопанска камара, Институт за енергиен мениджмънт, Асоциация на индустриалния капитал в България.

Медийни партньори:  bTV Media Group , BNT.